С пълно гърло Дус нададе волен, пълногърлен кикот от пълногърдеста жена на радост, кеф и възмущение.
— Да се омъжиш за мазния му нос! — изкудкудяка тя.
Пискливи приливи на смях от бронз и злато, заразителен, прилепчив, прихватлив, ту гръмва, ту заглъхва кротко като химн тържествен на камбани, бронзозлат, златобронз, глухоостър, остроглух, смях залива и от смях прелива. И пак залива. Мръсник мазник, знам го аз! Капнали, изнемощели, без дъх отпуснали коси, разрошени глави и килнатите шноли, опрели тил в ръба на бара. Пламнали (и още как!), потят се, дишат тежко (и още как!), без дъх останаха накрая.
Жена на Блум, на господина мазен-влажен.
— О, небеса! — извика госпожица Дуе през напушен смях и люшна розата си на гърдите. — Не трябваше чак толкоз да се смея. Сега цялата съм мокра.
— О, госпожичке Дус — подкачи я Кенеди госпожица. — Ти, пакостлива твар!
И пак поруменя (ти твар!), и грейна в още по-аленозлатисто.
Покрай кантората на Кантуел малко се пошля, Блумомазен, после покрай девиците на Чепи, лъснали от маслени бои. Навремето бащата на Нанети ги разнасяше напред-назад, чукаше по вратите да увещава хората, също като мен. Ама като е за религия, там работата повече върви. Трябва да го видя във връзка с параграфа на Кийс. Но първо похапни. Пристърга ми. Или още не. В четири, тъй рече тя. Времето тече, не спира. Стрелките се въртят неумолимо. Напред. Къде ще ям? Кларънс, Долфин. Напред. За Раул! Похапни. Дали ще си докарам поне пет гвинеи с тези реклами. Виолетова копринена фуста. Не още. Сладостите на греха.
Руменината пребледня, посърна, прежълтя.
Ето че в бара цъфна и господин Дедалус. Парченца, отчупени късчета от кокалената канара на показалеца. Ноктеста слюда. Влезе важно.
— Добре дошла, госпожице Дуе, завърна се значи!
Хвана ръката й. Дали добре е прекарала ваканцията?
— Всичко беше тип-топ.
Надявал се, че е случила хубаво време в Ростревър.
— Прекрасно! — рече тя. — То си личи по мене. По цял ден се излежавах на плажа.
Бронзова белота.
— Ах ти, безсрамна палавнице — рече й господин Дедалус и притисна ръката й със снизходителна усмивка. — Така да изкушаваш слабоумните мъжки ангели.
Госпожица Дус с атлазения бюст лекичко измъкна ръката си.
— О, стига! — рече тя. — Май твоят е слабоумен.
Без съмнение.
— Май си права — измъдрува той. — Като малък, още в люлката, на такъв абдал съм приличал, че са ме кръстили слабоумния Саймън.
— Сигурно си бил само едно сладичко глупаче — отвърна му госпожица Дус. — И какво ти предписа докторът за днес?
— Ами — замисли се той, — каквото ти кажеш. Мисля, че ще взема чиста вода и половин чаша уиски.
Зън-зън. Звънти, отеква.
— Ей сегичка! — кимна госпожица Дус.
И с най-грациозна ей сегичка се обърна към огледалото с позлатените букви на Кантрел & Кокран. Грациозно заналива в мярката златисто уиски от кристалната гарафа. Някъде откъм хастара на сакото си господин Дедалус измъкна торбичка тютюн и лула. Ето че на сегичката му го сервира. А той пък дрезгаво изпусна няколко нотки на лулопродухване.
— За Бога — унесе се той. — Откога се каня да видя пустата му планина Морн. Въздухът там сигурно като тоник те удря в петите. Но май е време да изпълня заканата си. Да, да.
Да. Взе да натъпква влакната тютюн — богородичен косъм, коси на русалка — в чашката на лулата. Късчета. Ноктеста слюда. Умисли се. Умълча се.
Никой нищичко не рече. Да.
Развеселена, госпожица Дус взе да бърше една водна чаша и да извива трели:
— О, Аздолорес, кралицата на източните морета!
— Господин Лидуел отбивал ли се е днес?
Влиза Ленехан. Оглежда се наоколо Ленехан. Господин Блум стигна моста Есекс. Да, господин Блум прекоси моста Йес-секс. Трябва да пиша на Марта. Първо да купя хартия. От Дали. Момичето там е по-любезно. Блум. Старият Блум. Тъжен Блум блуждае в цъфналата ръж.
— Беше тук по обед — обади се госпожица Дус.
Ленехан пристъпи напред.
— Господин Бойлан да ме е търсил?
Попита той, а тя отвърна:
— Госпожице Кенеди, появявал ли се е господин Бойлан, докато ме нямаше?
Попита. Гласът на госпожица Кенеди се провикна, до нея вече втора чаша чай, очите й поглъщат страница след страница.
— Не, не се е появявал.
Госпожица втренчена Кенеди, чу, не видя, четенето продължи. Ленехан заобиколи прибраните под стъклен похлупак сандвичи, отърка кръглото си тяло в кръг.