Но точно в този миг възникна едно малко спречкване между младия господар Томи и младия господар Джаки. Момчетата са си момчета и нашите близнаци не правеха изключение от това златно правило. Ябълката на раздора се оказа пясъчен замък, който младият господар Джаки беше построил, а младият господар Томи искаше да доусъвършенства архитектурно, като му сложи голяма порта отпред по подобие на онази, която имаше кулата Мартело. Но ако младият господар Томи беше напорист и вироглав, то и младият господар Джаки не му отстъпваше по своенравие, верен на максимата, че домът на всеки малък ирландец е неговата крепост, затова без много да му мисли, се нахвърли срещу омразния си съперник и не без успех, защото настървеният нападател си изпати едно хубаво, а за съжаление и заветният замък покрай него. Излишно е да пояснявам, че виковете на ядосания господар Томи проглушиха ушите на двете момичета.
— Томи, ела тук веднага! — изкомандва го сестра му. — Вед-на-га! А ти, Джаки, засрами се! Защо бутна клетия Томи в мръсния пясък? Чакай да те хвана и тогава ще видиш ти!
Младият господар Томи, с очи замъглени от преглътнатите сълзи, се подчини на заповедта й, защото думата на голямата им сестра беше закон за близнаците. Освен това се чувстваше силно уязвен от сполетелия го неуспех. Малката му моряшка шапка, както и долните му гащи бяха пълен с пясък, но Сиси беше изключително веща в изкуството да премахва дребните несгоди в живота и много скоро в елегантното му, спретнато костюмче не бе останала и една песъчинка. Въпреки това сините очи продължаваха да блестят от парещите сълзи, които а-ха да бликнат, ала тя отми с целувка огорчението му и в същия миг се закани с пръст на провинилия се господар Джаки и му каза, че само да го пипне, ще види той тогава и допълнително го смъмри с поглед.
— Лошо момче! Лош Джаки! — извика му тя.
После прегърна малкия моряк и взе да го залъгва ласкаво:
— Щастие си ти за мен, ти си роза, ти си крем.
— Кажи ми сладък, коя е твоята любима? — попита го Еди Бродман. — Сиси ли е твоята любима?
— Неее — възнегодува Томи през сълзи.
— Еди Бродман ли е твоята любима? — попита го Сиси.
— Неее — отвърна й Томи.
— Аз знам — обади се тогава Еди Бродман уж не много дружелюбно и метна дяволит поглед с късогледите си очи. — Аз знам коя е любимата на Томи, Гърти е любимата на Томи.
— Неее — провикна се Томи и а-ха да се разплаче.
Майчинското чувства на Сиси обаче веднага й подсказа защо е толкова кисел и тя пошушна на Еди Бродман да го заведе ей там, зад бебешката количка, където няма да е на открито и да внимава да не си намокри новите светлокафяви обувки.
Но коя бе тази Гърти?
Гърти Макдауъл, която седеше недалеч от приятелките си, потънала в размисъл, бе зареяла поглед надалеч пред себе си в празното пространство, и действително, човек рядко можеше да види по-красива представителка на чаровните ирландски девойчета. Всички, които я познаваха, бяха единодушни, че е истинска чаровница, и както често повтаряха, беше взета повече от рода Гилтрап отколкото от Макдауъл. Имаше тънка грациозна фигурка, дори прекалено крехка на външен вид, ала онези желирани бонбони с желязо, които взимаше редовно напоследък, й се бяха отразили много по-добре отколкото женските хапчета на вдовицата Уелч, и имаше голямо подобрение както с теченията, така и с онова чувство на отпадналост, което непрекъснато я мъчеше. Восъчната бледност правеше чистото й девическо лице да изглежда по-одухотворено, въпреки че устните й, като розова пъпка, имаха формата на Купидонов лък и затова беше някак то гръцки съвършена. Алабастровата белота на ръцете й бе прорязана от тънки вени, а пръстите й бяха изострени отпред: толкова бели, колкото само лимоновият сок и кралицата на помадите можеха да ги направят, и никак не е вярно това, че носела ръкавици от шевро дори когато спи, нито пък, че киснела краката си в мляко. Бърта Съпъл го бе подшушнала веднъж на Еди Бродман, но това си беше предумишлена лъжа, изречена когато й била сърдита, направо бясна, пък и двете с Гърти били на нож (приятелките, разбира се, се посдърпваха от време на време, както правят всички простосмъртни) и тогава я заклела да не казва на никого, иначе повече нямало да й проговори. Не. Честната дума си е честна дума. У Гърти обаче имаше някаква вродена изтънченост и небрежно кралско високомерие, което без следа от съмнение се доказваше от фините й ръце и високия свод на стъпалата. Ако снизходителната съдба бе пожелала тя да се роди по право благородна лейди от най-аристократичен род или пък дори само да се възползва от предимствата на едно добро възпитание, тогава нито една дама по нашите земи нямаше да може да се мери с Гърти Макдауъл, тя просто щеше да сияе с най-изискани тоалети и скъпоценни камъни на челото, а върволицата знатни ухажори по петите й, които щяха да се надпреварват кой пръв да й поднесе почитанията си, нямаше да има край. И може би това бе причината, неслучилата се любов, която понякога придаваше на миловидното й лице израз, напрегнат от неизказани размишления, а в красивите й очи заблестяваше странен копнеж и такова магическо очарование, на което малцина биха могли да устоят. Защо женските очи са така омагьосващи? Очите на Гърти имаха цвета на истинското ирландско синьо, а в добавка лъчисти клепки и тъмни изразителни вежди. Преди време тези вежди не са били така подкупващо прелъстителни. Но благодарение на мадам Вера Верити, отговаряща за страницата Красива жена в модното списание Принцеса, която първа я посъветва от своите колонки да опита молив за вежди, тя успя да придаде онзи вглъбен израз на очите си, който бе вечно модерен, и никога не съжали, че я е послушала. От нея научи, че има и начин изчервяването да се прикрие с лабораторно разработени помади, както и други съвети, като например как да изглеждаш по-висока, как да увеличиш ръста си, а когато имаш красиво лице, но носът? А, това би свършило работа на госпожа Дигнъм, защото нейният нос бе като топче. Но най-голямата гордост на Гърти бе гъстата й корона от красива коса. Беше тъмнокестенява, естествено чуплива и падаше на едри вълни. Точно тази сутрин обаче я бе подрязала заради новолунието и сега тя покриваше изваяния й череп с бухнали лъскави кичури; освен това си бе изрязала и ноктите, защото беше четвъртък, значи да й върви на богатство. А сега, при думите на Еди, когато по нежните й бузи издайнически плъзна руменина, по-скоро най-бледа розовина, тя така се разкраси в своята трогателна моминска свенливост, че без никакво съмнение в цялата благословена от Господа ирландска земя не би могло да се намери равна на нея по красота.