За миг остана смълчана с тъжните си сведени очи. Канеше се да й отвърне, но нещо спря думите й още преди да ги е изрекла. Женската й природа я подтикна да отговори, ала вроденото й достойнството й подсказа да замълчи. Красивите устни се понацупиха, но тя отметна глава назад и се разсмя весело, смях, който проехтя с цялата свежест на ранна майска утрин. Знаеше много добре, по-добре от всеки друг, какво бе накарало късогледата, вечно примижаваща Еди да намекне, че той бил охладнял в чувствата си, когато ставаше въпрос само за едно най-обикновено скарване между влюбени. Както често се случва, и сега нечий нос се бе сбърчил от завист заради момчето, което не спираше да се разхожда с колелото си нагоре-надолу под нейния прозорец. Само дето сега баща му не му разрешаваше да излиза вечер, за да може да учи за матурата, тъй като от изпитите зависеше дали ще вземе стипендия, за да отиде след гимназията да се учи за доктор в колежа Света Троица, също като брат си У.Е. Уайли, който участваше там в университетските колоездачни състезания. Е, сигурно малко нехаеше или не се досещаше какво точно чувства тя, онази тъпа болезнена празнота, онова изтръпване на сърцето, което понякога я пронизваше така мъчително. Но той бе все още много млад и може би с течение на времето щеше да се научи да я обича. В неговото семейство всички бяха протестанти, но от друга страна, разбира се, Гърти много добре знаеше Кой е пръв, а подире Му Пресветата дева, а после и свети Йосиф. Но той бе безспорно красив, с изящен нос и представляваше точно това, на което и приличаше: джентълмен до мозъка на костите си. Формата на главата му, особено отзад, когато беше без шапка, показваше, че не е обикновен човек, както и начинът, по който завиваше с колелото си покрай уличната лампа, без да държи кормилото с ръце, както и прекрасното ухание на скъпите му цигари, а освен това и двете бяха на една възраст, затова Еди Бродман я смяташе за толкова умна, защото той не отиваше да върти колелото си пред нейната малка, нищо и никаква градинка.
Гърти бе облечена най-обикновено, но без да загърбва вродения си вкус на жрица в храма на Нейно величество Модата, защото едно „може би“ вътре в нея й подсказваше, че е възможно да го срещне. Носеше спретната блузка в синьо електрик, която бе боядисала сама с помощта на пакетче домашна боя (защото според Илюстрован седмичник за дами, това щял да бъде модерният цвят за сезона), с красиво остро, дълбоко деколте и джобче за кърпичка (в което обикновено слагаше сгънат лигнин, напоен с любимия й парфюм, за да не увисва джоба от по-тежката кърпичка), както и моряшкосиня три четвърти пола, скроена според разкрача й, която перфектно подчертаваше тънката й изящна фигура. На главата си носеше малка кокетна сламена шапчица от тъмен широколистен камъш, обрамчена за контраст със син плюш, а от едната страна и брошка-панделка в същия цвят. Миналия четвъртък цял следобед бе обикаляла магазините да търси плюш в съответния цвят и най-накрая наистина успя да го намери на лятната разпродажба в Клари, точно това, което търсеше, малко позацапан, дето се бе въргалял по рафтовете, но почти не се забелязваше, трябваше й дължина от седем пръста за два шилинга и едно пени. Уши си го самичка и каква само радост изпита, когато изпробва новоукрасената шапка и направо засия пред прекрасния си образ, който огледалцето от стената й показа! Щом я сложи върху каната за вода, за да не се развали формата й, вече знаеше, че когато някои нейни познати я видят с нея, усмивката направо ще застине по лицата им. Обувките й представляваха последен крясък на модата (Еди Бродман много се гордееше, че е миньонче, но нямаше крак като на Гърти Макдауъл, която бе заковала идеалния номер пети и толкоз), с лачени бомбета отпред и една много дискретна катарамка точно върху високо извития й свод. Под полата се подаваше изящният й глезен със своите съвършени пропорции, както и част от добре оформените й крака — точно толкова, колкото трябваше, и нито инч повече — обути във фини копринени чорапи с по-гъста плетка на петата и широк ластик в горната част, където се хващаха за жартиера. Що се отнася до пликчетата на Гърти, те бяха обект на нейното най-грижливо внимание и, кой знае, може би на трепетни надежди и опасения като на всяко крехко създание на седемнайсет години (макар че вече бе на път да се сбогува и с тях), ала кой би имал толкова закоравяло сърце, че да я съди за това? Тя притежаваше четири чистички, спретнати чифта с много красива бродерия, три самостоятелни и едни в комплект с нощница и всеки един от тези четири чифта беше поръбен с ширит в различен цвят: розов, бледосин, бледоморав и граховозелен; когато ги взимаше от пералнята, тя обикновено ги простираше за малко навън, изплакваше ги в синка и после ги гладеше; у дома държеше ютията си върху парче тухла, за да й е винаги подръка, тъй като нямаше доверие на хората от пералнята, бяха й изгаряли не едно и две неща. Носеше синия чифт за късмет, като често се надяваше на чудо, защото това беше любимият й цвят, а и нали разправяха, че всяка булка трябва някъде по себе си да носи нещо синьо, защото зеленото, то се видя, което носеше онзи ден, й донесе само ядове, тъй като именно тогава баща му го затвори вкъщи да учи за междинната матура, а пък си мислеше, че може и да го види, тъй като тази сутрин, докато се обличаше, за малко да си обуе стария чифт наопаки, а това означаваше късмет и евентуална среща с любимия, ако се случи да ги сложиш наопаки, стига да не е в петък.