Като дъщеря Гърти беше истинско съкровище, първа помощничка на майка си във всичко, ангел-хранител със сърце по-златно и от чисто злато. А когато се случеше майка й да изпадне в онези ужасни пристъпи на умопомрачително главоболие, кой друг да разтрие челото й с ментолов мехлем освен Гърти, макар че тя много се гневеше, когато майка й понечваше да смърка по щипка енфие и това бе единственото нещо, заради което двете си имаха разправии — това пусто енфие. Всички се възхищаваха от Гърти, обичаха я и смятаха, че е чудесна. Именно Гърти бе тази, която включваше газта от главния газопровод всяка вечер, и пак Гърти бе тази, която си беше закачила на стената в онова място, което никога не забравяше да варосва за дезинфекция веднъж на две седмици, картина от коледния календар на бакалина господин Тъни, изобразяваща отколешна идилия, на която се виждаше млад благородник, облечен като едно време и с триъгълна шапка, който поднасяше букетче цветя на любимата си по такъв един старовремски и много галантен начин през дървената решетка на прозореца й. Просто си личеше как зад този жест се крие цяла история. Цветовете бяха нежни и красиви. Тя беше облечена в ефирна бяла рокля и те застинала в такава една драматична поза, а джентълменът беше в шоколаденокафяви цветове и веднага си личеше, че е истински аристократ. Тя често се заглеждаше мечтателно в тях, докато киснеше в едното място да си върши работата, и усещаше собствените си ръце също толкова белонежни, колкото и нейните, с навити до лакътя ръкави, и си фантазираше за онова време, защото беше открила във фонетичния речник Уокър, който беше на дядо й Гилтрап, думата идилия и прочете точно какво означава.
Близнаците, нещо крайно необичайно за тях, се бяха заиграли като две благовъзпитани братчета, докато в един момент младият господар Джаки, който наистина бе страшно вироглав се шмугна зад топката и без да е негов ред, нарочно я ритна с все сила към покритите с водорасли зали. Нужно ли е да казвам, че още на мига Томи нададе възмутен вой, но за щастие господинът в черно, който седеше сам, любезно се притече на помощ и спря топката. Нашите двама шампиони надигнаха юначни гласове да шутира към тях, но Сиси Кафри, за да си няма неприятности, извика на господина да я хвърли към нея, ако обича. Господинът се прицели един-два пъти и я метна към Сиси Кафри, но тя се търкулна надолу по пясъка и спря точно под полата на Гърти край малката вадичка до скалата. Близнаците пак се разкрещяха да си я искат обратно, а Сиси й викна да я ритне към тях, та да види как ще се сбият за нея; Гърти отдръпна крака си назад, искаше й се тази тъпа топка да не беше стигала до нея, засили се да я ритне, но не улучи, което накара Еди и Сиси да се разсмеят.
— Не сполучиш ли, опитай се пак! — издекламира Еди Бродман.
Гърти се усмихна свенливо и прехапа горната си устна. Лека руменина се разля по деликатните й страни, ала тя бе решена да им даде да разберат, затова повдигна полата си, колкото да се прицели по-добре и ритна топката така настървено, че тя отскочи неочаквано далеч, а близнаците хукнаха подире й към крайбрежния чакъл. Разбира се, че това си беше чиста ревност, защото как иначе да привлекат вниманието на господина отсреща, който седеше и гледаше. Тя усети, че се облива в топла червенина, което при Гърти Макдауъл винаги бе признак на развълнуваност, това пламваше на бузите. До този момент двамата само си разменяха случайни погледи, ала сега, изпод периферията на новата си шапка, тя се осмели да го погледне в упор, и лицето, върху което падна взорът й насред припадащия сумрак, бледо и странно изпито, бе най-тъжното, което някога бе виждала.
Откъм отворения прозорец на църквата вятърът довя мирис на тамян, а заедно с него и уханните имена на онази, която бе заченала, без да се омърси с петното на първородния грях, ти, съсъд духовен, моли се за нас съсъд драгоценен, моли се за нас, съсъд всеотдаен, моли се за нас, моли се, розо мистична. И изтерзаните сърца стояха там, и тружениците, които едва изкарват насъщния, и безчет други, които бяха съгрешили и кривнали от правия път, с очи, насълзени от разкаяние, ала все така озарени от надежда, защото преподобният отец Хюс ги бе утешил със словата на великия светец Бърнард, който в прочутата си молитва към Пресветата Дева, най-благочестива от всички деви, бе казал, че тя най-добре умее да се застъпва за богомолците и освен това се знае още от време оно, че няма човек да е поискал закрилата й и тя да го е низвергнала.