Сиси тръгна по брега с близнаците и тяхната топка, с шапка, неугледно килната на една страна след голямото тичане; наистина приличаше на повлекана, помъкнала след себе си двамата калпазани, тънката й блуза, която бе купила само преди две седмици, висеше на гърба й като парцал, част от фустата й се подаваше от едната страна, изобщо — истинска карикатура. Гърти свали шапката си за миг, колкото да се пооправи и ето: по-красива, по-изящна глава, обрамчена с кестеняви къдрици никога не се е виждала да краси толкова млади плещи, едно сияйно видение, наистина, почти влудяващо те в своето лъчезарие. Човек трябва да пропътува безброй дълги мили, за да срещне толкова красива глава, толкова благоуханни букли. В ответ на жеста си тя видя пламналото му лице, почти усети обожанието в погледа му, от което я полазиха приятни тръпки. Сложи отново шапката си, така че все пак да може да поглежда изпод периферията й, и щом улови разпаления му поглед, затаи дъх и нервно кръстоса крак връз крак, така че да се вижда кокетната й катарама. Той я гледат; както змия гледа жертвата си. Женският инстинкт й подсказа, че е събудила дявола у него и при тази мисъл жарка, яркочервена руменина се разля от шията чак до челото й, докато прекрасната бледност на лицето й заблестя в нежнорозово.
Еди Бродман също наблюдаваше внимателно, бе присвила очилатите си очи към Гърти, с устни, изкривени в ехидна усмивка, като дърта детегледачка, която се прави, че уж гледа бебето. Малка проклета досадница това е тя и винаги е била, именно затова с никого не се разбираше, защото много обичаше да си пъха носа където не й е работа. И тя се обърна към Гърти:
— За какво си се замислила?
— Какво? — попита я Гърти с усмивка, разкриваща най-белите зъби на света. — Мисля си, че вече стана късно.
Именно защото толкова много й се искаше да махнат тези нахални близнаци и бебето оттук и да ги отведат право в къщите им, затуй така деликатно й намекна, че вече е късно. А когато Сиси се приближи до Еди, тя я попита колко е часът и госпожица Сиси, непоправимата устатница, която на всичко имаше готов отговор, й каза, че е четвърт без петнайсе, време за целувки, знай се. Но Еди наистина искаше да знае, защото им бяха казали да се приберат по светло.
— Чакай! — рече Сиси, — ще попитам чичо ми Питър, ей там, да ми каже колко е часът според неговата главоблъсканица.
Тръгна към него, а когато той я видя да приближава, Гърти забеляза как извади ръка от джоба си, стана неспокоен, започна да си играе с верижката на часовника и зарея поглед към църквата. Макар и страстна натура, направи й впечатление как умееше да се владее с помощта на огромната си воля. В един миг стоеше обсебен от нейното изящество и не виждаше нищо друго, но още в следващия сам се изтръгна от унеса си, само за миг се преобрази в сериозен и сдържан джентълмен и всяка извивка на изисканата му осанка излъчваше мъжко самообладание.
Сиси му се извини за безпокойството, но дали ще има нещо против да й каже колко е часът и Гърти го видя как извади часовника си, долепи го до ухото си, вдигна поглед, прокашля се и рече, че съжалява, но часовникът му е спрял, ала според него би трябвало да минава осем, защото слънцето залезе. Звученето на гласа му създаваше впечатление за образован човек, и макар да говореше спокойно и отмерено, в кадифените тонове на речта му се усещаше едва доловим трепет. Сиси каза благодаря и се върна с изплезен език, после избълва, че на чичкото не му работят часовникарските чаркове.
После запяха втория куплет от Tantum ergo и каноникът О’Ханлън отново се изправи и прекади Светите дарове, и пак коленичи и пошушна на отец Конрой, че една от свещите ще запали цветята, и отец Конрой стана и бързо отиде да оправи работата, а Гърти видя как господинът взе да навива часовника си, заслуша се в механизма му, докато тя прекръстоса крака на няколко пъти. Свечеряваше се, но все още се виждаше, и през цялото време, докато навиваше часовника си или каквото там вършеше, той не откъсваше поглед от нея, после го прибра и отново пъхна ръце в джобовете си. Усети как я обзема непреодолимо вълнение и начаса разбра по изтръпналия си череп и смъдежа в корсета, че май пак ще й идва, защото и миналия месец й дойде, когато подряза косата си според лунния календар. Ето, пак я фиксираше с тъмните си очи, сякаш жадно изпиваше с поглед всеки щрих от снагата й в божествено преклонение пред светилището й. Ако изобщо някога мъжки поглед е излъчвал страст и неприкрито обожание, то той се виждаше сега с просто око върху неговото лице. Той е отправен към теб, Гъртруд Макдауъл, и ти го знаеш.