Имайки високо мнение за себе си и своята елегантна речовитост, бидейки всъщност мъж на място, този приказливец реши да поговори за дрехите си с гръмко порицание, насочено срещу внезапните капризи на атмосферата, докато в същото време компанията не скъпеше похвалите си относно находчивия проект, който му бе хрумнал. Младият джентълмен, неговият приятел, пърхаше от радост поради една случка, която бе преживял, и не можеше езика си да сдържа да не я разкаже на съседа си по място. В този миг господин Мълиган огледа масата и попита за кого са тези хлябове и риби, после обърна очи към непознатия, който му стори любезен поклон и го попита, простете, сър, нуждаете ли се от нашата професионална помощ? При тези думи онзи му благодари най-любезно, казвайки обаче дистанцията на благоприличието, и му отвърна, че е дошъл тук във връзка с една дама, пациентка в дома на Хорн, която е в онуй любопитно положение, клетата женица, когато тез създания страдат от родилни болки (на това място изпусна дълбока въздишка) и искаше да знае дали вече е станала щастлива. Господин Диксън, за да обърне разговора, се нагърби да попита самия господин Мълиган дали неговата начеваща коремна заобленост, зарад която го задяваха, не предвещава овогенеза и по-нататъшен растеж в мехура на простатата, така наричаната още мъжка утроба, или пък се дължи, както при известния лекар господин Остин Мелдън, на вълчи апетит. В отговор господин Мълиган прихна да се смее, после взе мъжкарски да се удря някъде под диафрагмата, като същевременно възклицаваше с комична мимика на лицето си, имитираща баба Гроуган (най-прекрасното сред съществата от нейния пол, ала жалко, че е блудница): В таз утроба урод никога не се е въдил. От това остроумно изявление гюрултията гръмна с нова сила, бурен смях и веселба хвърлиха цялата стая в шумна превъзбуда. Всеобщата енергична трескавост продължи с кривене и мимикрии, ала ето че откъм преддверието се дочу смут и суетня.