БЛУМ (скимти). Ще ме биеш, така ли? Тогава ще кажа…
БЕЛО. Дръжте го на земята, докато седна върху него.
ЗОУИ. Точно така. Поразходи се върху него! После и аз ще опитам.
ФЛОРИ. И аз. Не искай всичко само за себе си.
КИТИ. И аз. Дайте го насам.
На вратата се появява готвачката на публичния дом, госпожа Кийоу, сбръчкана, със сива брада, с омазнен лигавник, с мъжки чорапи в сиво и зелено, с туристически обувки и цялата в брашно, с точилка в едната ръка и голяма пита сурово тесто в голата свивка на другата.
ГОСПОЖА КИЙОУ (свирепо). Да помагам ли? (Всички са хванали Блум, приклещили са го на земята и държат ръцете му.)
БЕЛО (присяда с грухтене върху лицето на Блум, пафка си пурата и милва дебелия си крак). Доколкото разбирам, Кийтинг Клей е избран за директор на Ричмъндската лудница, а ето че преференциалните акции на Гинес се котират по шестнайсет и три четвърти. Голям глупак излязох, дето не купих пакета, за който ми подшушнаха Крейг и Гарднър. Пак този мой проклет късмет, майната му. И онзи Триклет аутсайдер Захвърлен с двайсет към едно. (Сърдито изгасява пурата си в ухото на Блум.) Къде е тоз Триклет пепелник?
БЛУМ (сръчкван и мушкан, задушава се под дебелия задник). О! О! Чудовище! Инквизитор!
БЕЛО. Искай си го на всеки десет минути. Искай го, моли се, както никога досега не си се молил. (Тиква в лицето му свит в кукиш пестник и смрадлива пура.) Ето, целуни ги. И двете. Целувай! (Прехвърля единия си крак, яхва го, стиска го между коленете си и вика колкото му глас държи.) Дий! С дървеното конче при бебето бонбонче. Него ще яздя и така ще отида да заложа на Еклипс. (Навежда се встрани и грубо стиска тестисите на своя кон, пак крещи.) Дий! Давай! Сега ще си получиш заслуженото. (Тръска се, за да се намести като ездач върху седло.) Дама язди леко-леко, кочияшът — тропа-троп, а пък джентълменът — във галоп.
ФЛОРИ (дърпа Бело). Дай и аз да го пояздя. Стига ти толкова. Аз бях преди теб.
ЗОУИ (дърпа Флори). Аз. Аз. Сега е мой ред. Не се ли насити, пиявице!
БЛУМ (задушава се). Не издържам.
БЕЛО. Аз пък издържам. Чакай. (Затаява дъх.) По дяволите! Ето тук. Тая дупка още малко и ще гръмне. (Маха коркова тапа от задника си, отпушва го, издува лицето си до пръсване и пръдва гръмовно.) Това е за теб! (После отново си пъхва тапата.) Да, мамка му, шестнайсет и три четвърти.
БЛУМ (облива се в пот). Не мъж. (Подсмърча.) Жена съм.
БЕЛО (става от него). Край на плесниците — сгряващи и отрезвяващи. Това, за което копнееше, стана. Оттук нататък си обезмъжествен и напълно мой, ти си нещото в ярема, хванато в хомота. Сега да помислим за наказанието в рокля. Сваляй мъжките си дрехи, чуваш ли, Руби Коен? И намятай тоз копринен шанжан, който пищно ще прошумолява и лесно ще се сваля от главата и раменете ти.
БЛУМ (свива се сплашено). Коприна, тъй рече господарката! О, как крепирано гъделичка и драска. Само да не я закача с маникюра си.
БЕЛО (посочва към курвите си). Каквито са те сега, такъв и ти ще бъдеш: с перука, парфюмиран, напудрен, с гладко избръснати подмишници. Ще ти вземат мерките на голо. Ще ходиш в дантелени корсети, направени от меко като пух ленено платно, които ще те стискат като в менгеме, банели ще те подпират отвсякъде, чак до долната граница на остригания като ромб хълм, докато фигурата ти, по-пълна, отколкото когато е на свобода, ще бъде стегната в мрежести рокли и красиви фусти с ресни, по които ще бъде щампован, разбира се, гербът на моя дом, освен това ще има и ефирно бельо за Алиса, и благоухания за Алиса. Алиса ще почувства притегателната си мощ. Отначало на Марта и Мария ще им бъде малко хладно с тези тънки бедрени опаковки, но къдравата крехкост от дантелени волани около голите колена ще ти напомня…
БЛУМ (очарователна субретка с руж на бузите, жълтеникава коса, огромни мъжки ръце и нос, похотливо ухилена уста). Само един-единствен път се облякох с нейните неща, малка шегичка, живеехме още на улица Холс. Когато бяхме притеснени финансово, тогава перях нещата й, за да спестявам от сметките. Дори собствените си ризи обръщах наопаки. Най-обикновена пестеливост.