БЛУМ (бързо). О, това е човекът! (Шушне му.) Синът на Саймън Дедалус. Просто го е попрекалил. Кажи на полицаите да разкарат тълпата.
ВТОРИ ПАТРУЛ. Добър вечер, господин Келъхър.
КОРНИ КЕЛЪХЪР (към патрула с намигане). Всичко е наред, полицай. Познавам го. Май спечели нещо от конните състезания. Нали днеска беше Златната купа. Захвърлен пръв. (Смее се.) Двайсет към едно. Чувате ли какво ви говоря?
ПЪРВИ ПАТРУЛ (обръща се към насъбралите се хора). Ей, какво толкова има за зяпане? Хайде, движение, беж да ви няма.
Хората се разотиват бавно, с мърморене, поемат надолу по улицата.
КОРНИ КЕЛЪХЪР. Оставете на мен, сержант. Всичко ще се оправи. (Смее се и поклаща глава.) Та ние не сме ли ги вършили същите, че и по-лоши неща, а? Нали така?
ПЪРВИ ПАТРУЛ (смее се). Абе, така си беше.
КОРНИ КЕЛЪХЪР (смушква втория патрул). Хайде, задраскай го в тефтера, за какво да го арестуваш? (Запява весело и поклаща глава в такт.) С мойто тра-ла-ла, тралала, тралала. Е, сега вече ти е ясно, нали?
ВТОРИ ПАТРУЛ (любезно). Е, как не? Нали и ние сме били млади.
КОРНИ КЕЛЪХЪР (смигва му). Абе, момчешка му работа. Колата ми е ей там.
ВТОРИ ПАТРУЛ. Добре, господин Келъхър. Лека нощ.
КОРНИ КЕЛЪХЪР. Аз ще имам грижата.
БЛУМ (ръкува се първо с единия, после с втория полицай). Господа, много съм ви задължен, много благодаря. (Мънка съзаклятнически.) Без скандали, нали така. Бащата е много известен човек, уважаван гражданин. Нали разбирате, младежки лудории.
ПЪРВИ ПАТРУЛ. О, сър, разбирам, и още как.
ВТОРИ ПАТРУЛ. Всичко е наред, сър, разбрахме се.
ПЪРВИ ПАТРУЛ. Задължени сме да докладваме в участъка само в случай на телесни наранявания.
БЛУМ (кима отривисто). Естествено. И съвсем правилно. Ваш неотменим дълг.
ВТОРИ ПАТРУЛ. Задължават ни.
КОРНИ КЕЛЪХЪР. Лека нощ, приятели.
ПАТРУЛИТЕ (козируват едновременно). Лека, господа. (Отдалечават се с бавна, тежка стъпка.)
БЛУМ (въздъхва). Самото провидение те прати тук. Нали си с колата?…
КОРНИ КЕЛЪХЪР (смее се и сочи с палец през рамо към колата, спряна до строителното скеле). Докарах двама търговци, които черпеха с шампанско в Джаметс. Като принцове, повярвай ми. Единият загубил две лири в надбягването. Гледаше да удави мъката си, а после решиха, че дамите от Нощния квартал ще ги утешат най-добре. Затова ги взех в колата на Бийхан и право тук.
БЛУМ. Аз пък тъкмо се прибирах и реших да мина по улица Гардинър, когато се натъкнах на…
КОРНИ КЕЛЪХЪР (смее се). Искаха и мен да водят при гърлите. Не, викам им аз, за Бога, не и не. Не е работа за стари ветерани като мен и теб, нали така? (Отново се смее и гледа похотливо, с безбляскав поглед.) Благодаря на Бога, че си го имаме вкъщи наготово и безплатно, е, ако разбираш какво искам да кажа? Ха! Ха! Ха!
БЛУМ (прави опит да се разсмее). Хи, хи, хи! Точно така. Всъщност истината е, че бях при един стар приятел ей тук, Вираг се казва, едва ли го знаеш (клетият човечец свали го коварна болест на легло и цяла седмица се залежа), та заедно с него си пийнахме и тъкмо се връщах към къщи…
Конят цвили.
КОНЯТ. Ииииии! Къъъъъщииии!
КОРНИ КЕЛЪХЪР. И точно Бийхан, нашият файтонджия ей там, ми каза, след като оставихме двамата търговци при мадам Коен и аз му викам да спре и да отиде да види какво става. (Изсмива се.) Трезвите кочияши на катафалки са голяма рядкост. Да го откарам ли вкъщи? Къде живее? Някъде в Кабра ли?
БЛУМ. Не, май в Сандикоув, доколкото долових от това, което се изпусна да каже.
Стивън лежи проснат на земята с лице към звездите. Корни Келъхър го поглежда с крайчеца на окото си и провлачено се провиква към коня. Блум, съвсем помръкнал, се навежда над него.
КОРНИ КЕЛЪХЪР (чеше се по врата). Сандикоув ли? (Навежда се и извиква към Стивън.) Ей! (Пак му извиква.) Ей! Целият е в дървени стърготини. Внимавай да не му задигнат нещо.
БЛУМ. Не, не, няма. Прибрал съм и парите, и шапката и бастуна му. У мен са.