Както и да е, като претегли всички за и против, за да вземе решение, видя, че е крайно време да си вървят. Основната трудност идваше от това, че беше малко рисковано да го заведе вкъщи, защото можеха да възникнат непредвидени евентуалности (понякога я хващаха бесните и не знаеш какво ще й скимне), а това можеше да съсипе приятелството им, също като онази нощ, когато без много да му мисли, донесе вкъщи едно куче (порода помияр), което куцаше с едната лапа, не че случаите бяха идентични или обратното, макар че и той си бе наранил едната ръка, още когато живееха в апартамента на Онтарио Теръс, както много добре си спомняше, защото, тъй да се каже, бе жив свидетел на станалото. От друга страна, беше твърде късно и твърде далеч да тръгва тепърва за Сандимаунт или Сандикоув и той изпадна в пълно недоумение коя от двете алтернативи… Като обмисли въпроса от всички страни, нещо му подсказа, че дългът му повелява да се възползва докрай от появилата се възможност. Първото му впечатление беше, че младият мъж до него е доста студен и надменен, или може би само сдържан, но така или иначе той го харесваше. Сигурно нямаше да плесне с ръце от радост, като чуе предложението, въпреки че повече го тревожеше това, дето не знае как да му го каже, с кои точно думи да се изрази, ами ако поканата не му се понрави, тогава за него би било истинско удоволствие да му разреши поне една малка помощ в рамките на няколко гроша било лично за него, било за опърпания му гардероб, ако намери за по-уместно. Във всеки случай реши да не рискува за момента с дръгливата персона от кожа и кости и да се спре само на чаша какао Епс и легло за пренощуване плюс едно-две одеяла и сгънат надве балтон за възглавница. Поне ще бъде в сигурни ръце и на топло като пет пари в кесия. Не предвиждаше излишна шумотевица, стига да не се стигне до спречкване. Трябваше да се направи нещо, ето и тая стара веселяшка душа отсреща, този сламен вдовец, който стоеше като залепнал за мястото си, май никак не бързаше да поеме обратно към скъпата си съпруга в Куинстаун и нищо чудно да се озове право в бардака на първия изедник, убежище за пенсионирани красавици някъде по улица Шерифска-южна и това би било най-добрият ключ за разгадаване същността на този съмнителен субект и неговото подвизаване през предстоящите няколко дни, където ще терзае чувствата им (на русалките) с горещи анекдоти за патлаци, от които да ти се смръзне кръвта, а в промеждутъците ще се възползва от разширените им прелести с грубиянско густо, ще пада, ще става, ще се премята презглава под акомпанимента на обилната пиячка от алкохолни ментета, докато ги шашка с шашави шашми за себе си, например относно това кой е той всъщност и къде живее, уравнение с две неизвестни, както обичаше да подхвърля господин Алгебра наляво и надясно. В същото време се изсмя вътрешно на собствения си остроумен отговор за кръвта и раните на шампиона, затова че неговият Бог е евреин. Хората могат да преглътнат ухапване от вълк, но се вбесяват на всяко ухапване от овца. Което е и най-уязвимото място на нежния Ахил, твоят Бог е бил евреин, защото май си въобразяват, че той се я появил в Карик-на-Шанън или някое друго забутано място в провинция Слайгоу.
— Предлагам — най-накрая нашият герой се реши да предложи след дълго размишление, докато пъхаше предпазливо снимката й в джоба си, — тъй като тук стана много задушно, ела с мен навън и ще си поговорим. Живея съвсем наблизо. Недей да пиеш тоя бълвоч. Чакай, аз ще платя сметката.
Най-доброто, разбира се, беше да се измъкнат, останалото лесно, затова той кимна, докато пъхаше предпазливо снимката й в джоба си, към собственика на бърлогата, който обаче като че ли…
— Ами да, така е най-добре — увери той Стивън, за когото и хотелът Бронзовата глава, и всяко друго място му идваше малко или много…
Всевъзможни утопически планове проблясваха трескаво в пламналия му (на Блум) ум. Образование (точно това, което ми трябва), литература, журнализъм, художествени конкурси, реклама според съвременните изисквания, балнеосанаториуми, концертни турнета из английските курорти с минерални извори, пълни с театрални зали, хора, готови да плащат, дуети на италиански със съвършено правилно ударение върху думите и какво ли още не, разбира се, не е необходимо да разтръбяваме за това на сульо и пульо, наляво и надясно, трябва ни само малко късмет. Едно добро начало и толкова. Защото Блум беше почти напълно убеден, че той има гласа на баща си, на това се крепяха надеждите му, но то щеше тепърва да се види и в това нямаше нищо лошо просто да насочи разговора в тази посока уж случайно…