И появил ли се някъде другаде този човек?
След промеждутък от четири минути мъждукащият пламък на неговата свещ промержелял през полупрозрачния и полукръгъл стъклен витраж над вратата към антрето. Вратата се завъртяла плавно на пантите си. В отворилото се пространство пред прага отново се появил същият мъж без шапка, със свещ.
Стивън отвърнал ли на знака му?
Да, и тихо влязъл, помогнал му да сложи обратно веригата на вратата, после тръгнал безшумно по коридора подир гърба на мъжа, подир фъфлещите му стъпки и запалена свещ, покрай светлеещ процеп под друга врата вляво, после леко и внимателно по извита стълба от повече от пет стъпала вдясно и оттам в кухнята в къщата на Блум.
Какво направил Блум тогава?
Той угасил свещта с рязко, насочено срещу пламъка издухване, придърпал два чамови стола до огнището, един за Стивън — с гръб към гледащия в сутерена прозорец, и един за себе си, да го използва, когато му потрябва, после паднал на едно коляно, привел се над огнището и взел да стъкмява клада от кръстосани насмолени трески и разноцветни хартийки, както и от неправилните многоъгълници на първокачествените брикети по двайсет и един шилинг за тон, купени от склада на господата Флауър и Макдоналд на улица Д’Олиер 14, запалил я на три различни места, където стърчали връхчетата на хартията, с помощта на една-единствена кибритена клечка Луцифер, и така отприщил потенциалната енергия, която се съдържа в горивото, оставяйки неговите въглеродни и водородни елементи да се свържат с кислорода във въздуха.
За какви подобни видения се размислил Стивън?
За други хора на други места и по друго време, които били падали на едно коляно или на две, разпалвайки огнището за него, за брат Майкъл от Христовите братя в лечебницата на колежа в Клонгоус Уд, Салис, графство Килдеър; за собствения си баща Саймън Дедалус в голата, напълно необзаведена стая в първото му жилище в Дъблин, на улица Фицгибън номер 13; за кръстницата си госпожица Кейт Моркън в къщата на умиращата й сестра госпожица Джулия Моркън на Ъшърс Айланд номер 15; за майка си Мери, съпруга на Саймън Дедалус, в кухнята на номер 20 на улица Норт Ричмънд рано сутринта на празника на свети Франциск Ксаверий през 1898-а; за декана по учебните занимания, отец Бът, в лабораторията по физика на колежа, площад Стивънс Грийн номер 16; за сестра си Дили (Дийлия) в къщата на баща си в Кабра.
Какво видял Стивън, като вдигнал взор на височина един метър над огнището към отсрещната стена?
Под редица от пет пружинени домашни звънци, върху криволинейно въже, опънато между две кукички напряко в нишата до комина, висели четири малки квадратни кърпички, проснати една до друга, незащипани, после редица от съседни правоъгълници и един чифт сиви дамски чорапи с двойно пресукана нишка на петите и горния край за жартиерите, проснати в обичайното си положение, защипани с три щръкнали дървени щипки за пране — две в двата външни края и третата — в точката на съединяване.
Какво видял Блум върху кухненската печка?
Върху дясната (по-малка) плоча видял синя емайлирана съдинка, а върху лявата (по-голяма) плоча — черен метален чайник.
Какво направил Блум при печката?
Преместил съдинката върху лявата плоча, надигнал се и занесъл металния чайник до умивалника, пуснал водата да потече, като развъртял крана на чешмата.
И потекла ли тя?
Да. От резервоара в Раундуд в графство Уиклоу с кубичен капацитет от 2400 милиона галона, после потънала в подземния водопровод с филтриращи системи от единични и двойни тръби, построени при първоначално планирана стойност от пет лири на линеен ярд, покрай Даргъл, Ратдаун, Глен-ъф-дъ-Даунс и Калоухил към водохранилището от 26 акра при Стилоргън, едно разстояние от 22 изисквани от закона мили, оттам, през система от спомагателни водоеми, под наклон от 250 фута към градските покрайнини край моста Юстас, по улица Ъпър Лесън, въпреки че поради продължителната лятна суша и дневното подаване от 12 и половина милиона галона, нивото на водата било спаднало под ръба на преливника, поради което градският инспектор по водопроводно дело, господин Спенсър Харти, строителен инженер, по настояване на комисията по водоснабдяване бил забранил използването на градските води за други цели освен консумация (опасявайки се от замърсяване на питейната вода с вода от каналите Град и Ройъл, както това се случило през 1893-а), особено след като Комисията по прилагане на закона за социално подпомагане в Южен Дъблин, въпреки строго определеното количество от 15 галона на човек дневно, доставяни през тръба с шестинчово сечение, били обвинени в надлимитна злоупотреба от 20 000 галона на вечер според показанията на водомерите и според потвържденията на юрисконсулта към общината, господин Игнейшъс Райс, адвокат, с което се оказало, че е ощетена една друга част от обществото, състояща се от редовни данъкоплатци, платежоспособни и благонадеждни.