Одисей

Домакинът насърчил ли госта да изпее със съответните модулации на гласа онази странна легенда на сродна тема?

При това настойчиво, тъй като седели на място, където никой не можел да ги чуе, защото било съвсем уединено, ободрени от доскоро топлите отвари, вече изконсумирани заедно с подповърхностните неразтворими наноси на механичната микстура от вода плюс захар плюс сметана плюс какао, които почивали на дъното.

Изпълнение на първата (мажорна) част от песенната легенда.

Малчуганът Хари Хюс със приятели веднъж мач отишъл да играе. Ритнал топката така, че прескочила зида на съседа стар евреин. Ритнал я отново пак, джама счупил за капак на съседа стар евреин.

Как синът на Рудолф приел тази първа част?

С несмесени чувства. С усмивка, евреин, изслушал я с удоволствие и си представил несчупения прозорец на кухнята.

Изпълнение на втората (минорна) част на легендата.

Ала ето ти беля, идва неговата дъщеря със зелена рокля тя била. Ела, красавецо, насам, топката вземи си сам.

При теб да идвам сам не ща, с другарите си само ще се престраша. Пък и учителят ми ако разбере, пердах ме чака, ще ме съдере.

Ала смелата еврейска дъщеря пресегна се и сграбчи бялата ръка. Повлече го навътре, надалеч, отдето не долавяш плач, ни реч.

Без много-много да умува с нож преряза му гръцмуля. И Хари Хюс, уви, не ще играе вече вън, потъна малчуганът в своя вечен сън.

Как бащата на Милисент приел тази втора част?

Със смесени чувства. Без усмивка, чул и си представил с удивление дъщерята на евреин, облечена в зелена рокля.

Коментарът на Стивън в сбита форма.

Един от всички, най-малкият от тях се оказва обречената жертва. Веднъж непреднамерено, втори път преднамерено той предизвиква съдбата си. И тя му се явява, точно когато е изоставен от другите и на свой ред го предизвиква, когато най-малко му се иска, под формата на призрак на надеждата и младостта, сграбчва го, за да не мърда. Повежда го към странни някакви покои, към тайна дяволска бърлога и там с неумолимост принася в жертва безропотното същество.

Защо домакинът (обречената жертва) се опечалил?

Предпочитал разказът за извършеното деяние да се занимава със самото деяние, пък и да не беше именно той, дето ще се занимава с разказа.

Защо домакинът (колебаещ се и покорен) останал неподвижен?

В съблюдение на закона за съхранение на енергията.

Защо домакинът (потаен безбожник) запазил мълчание?

Претеглил възможните доказателства за и против ритуалното умъртвяване: подстрекателствата на йерархията, предразсъдъците на простолюдието, разпространението под формата на слухове само на част от истината, завистта към богатството, желанието за възмездие, спорадичното появяване на атавистичното чувство за вина, смекчаващите обстоятелства на фанатизма, хипнотичното внушение и сомнамбулизма.

Към кое (ако въобще съществува) от тези умствени и физически смущения той не бил напълно неподатлив?

Към хипнотичното внушение: веднъж, на събуждане, не познал своята спалня; повече от веднъж, на събуждане, се оказвало, че за неопределено време не е в състояние да се движи или да произнася звукове. Към сомнамбулизма: веднъж, насън, тялото му се надигнало, приклекнало и пропълзяло по посока на угасналото огнище и като стигнало целта на придвижването си, там, на място, се свило на кълбо, зъзнещо, полегнало в нощната си дреха и пак се унесло в дрямка.