Освен четирите огромни резервоара на двигателите, които щяха да се отделят още щом „Леонов“ навлезеше в орбита, корабът бе удивително малък. Измерен от топлинните щитови до двигателите, той бе дълъг само петдесет метра; трудно можеше да се повярва, че толкова скромно возило, по-малко дори от транспортен самолет, можеше да побере десет мъже и жени и да ги кара до средата на слънчевата система.
Ала нулевата гравитация, която правеше тавана, стените и пода взаимозаместими, създаваше нови правила на живот. На борда на „Леонов“ имаше достатъчно място, дори когато всички бяха будни по едно и също време, както бе в момента. Разбира се, нормалното му пространство бе побрало поне двойно повече хора заедно с подбраните журналисти, инженерите, които извършваха последните проверки и развълнуваните официални лица.
Още щом совалката бе докарана на аеродрума, Флойд се опита да открие кабината, която щеше да дели в продължение на една година, считано от този момент, докато се събуди, с Кърноу и Чандра. Когато я откри, видя, че тъй е натъпкана с кутии, облепени с най-различни етикети и съдържащи най-разнообразни вещи и провизии, че бе почти невъзможно да се влезе. Мрачно размишляваше къде да постави крака си, когато друг член на екипажа, който умело се придвижваше от място на място, забеляза колебанието на Флойд и спря.
— Доктор Флойд, добре дошли на борда. Аз съм Макс Брейловски, помощник-инженер.
Младият руснак говореше бавно и внимателно като студент, който е учил английски повече с електронен учител, отколкото с жив англоговорящ преподавател. Когато се ръкуваха, Флойд картотекира в мозъка си името и биографията му към останалите, които вече проучил: Максим Андреевич Брейловски, възраст 31, роден в Ленинград, специализира структура; хобита: фектовка, каране на въздушен велосипед, шах.
— Радостен съм да се запозная с вас — каза Флойд. — Но как да си вляза в кабината?
— Не се тревожете — весело отвърна Макс. — Когато се събудите, от това няма да има и помен. Това са, как го наричате вие… неща, които ще се изразходят. Ще изядем всичко и ще освободим кабината ви, така че когато ви потрябва, ще я имате. Обещавам ви — и той се потупа по корема.
— Чудесно, но дотогава къде ще държа нещата си?
Флойд посочи трите малки куфара с общо тегло петдесетина килограма, съдържащи, поне така се надяваше, всичко необходимо за чакащите го два милиарда километра. Не беше лека задача да ги управлява, когато са в безтегловност, но с помощта на инерцията той ги караше да плават по коридорите на кораба само с някои незначителни блъсквания. Макс вдигна двата куфара, елегантно се плъзна през триъгълника, образуван от трите пресичащи се напречно поставени антени, и се гмурна в малкия люк, очевидно хвърлящ предизвикателство към първия закон на Нютон. Флойд се сдоби с още няколко драскотини, докато го следваше; не след кратко — отвътре „Леонов“ изглеждаше много по-обширен, отколкото отвън — двамата се спряха пред вратата, на която пишеше „Капитан“ на кирилица и на латиница. Макар че можеше да чете на руски много по-добре отколкото да говори, Флойд оцени жеста; беше вече забелязал, че всички надписи в кораба бяха на два езика.
Когато Макс почука, светна зелена лампичка и Флойд доплува вътре, колкото му бе възможно по-грациозно. Въпреки че бе разговарял с капитан Орлова неведнъж, двамата все още не се бяха срещали. Така че го очакваха две изненади.
Невъзможно бе да съдиш за истинските размери на човек по видеотелефона; камерата някак си приравняваше различните силуети. Изправена толкова, колкото човек можеше да стои изправен при нулева гравитация, капитан Орлова едва стигаше до раменете му. Видеотелефонът не бе успял изобщо да предаде всепроникващия поглед на поразителните й сини очи, най-удивителният й характерен белег, който в този миг не можеше да се оцени като нещо красиво.
— Здравей, Таня — поздрави я Флойд. — Колко се радвам, че най-после се срещнахме. И колко жалко за косата ти.
И двамата си стиснаха ръцете като стари приятели.
— Радвам се да те посрещна на борда, Хейуд — отвърна командирът. Английският й език, за разлика от този на Брейловски, бе безгрешен, макар да го говореше със силен акцент. — Наистина, съжалявам, че я отрязах, но косата е такава грижа по време на дълго пътуване, че реших да спестя труда на местните фризьори. Извини ме за кабината; Макс трябва да ти е обяснил, че в последния момент имахме нужда от още десет кубически метра за склад. Двамата с Василий няма да имаме голяма нужда от апартамента ни след известно време, затова те каним да го използваш.