— Благодаря. А Кърноу и Чандра?
— Уредих нещата по подобен начин с останалата част от екипажа. Може да ти се стори, че се отнасяме с вас като с товар…
— Неразрешен при пътуване.
— Моля?
— Нали са поставяли такива етикети върху багажа по време на презокеанските пътешествия?
Таня се усмихна:
— Като че ли на пръв поглед е точно тъй. Но пък вие сте нужни в края на пътешествието. Вече планираме тържеството по случай възкресението ви.
— Звучи твърде религиозно. Наречете го — не, възнесение е още по-лошо — например събуждане. Но виждам колко сте заети, затова нека паркирам багажа си и да продължа голямата обиколка.
— Макс ще те разведе — би ли отвел доктор Флойд при Василий? Той е долу в командния възел.
Когато двамата изплуваха от апартамента на командира, Флойд даде на ум добра оценка на подбора на екипажа. Таня Орлова бе доста впечатляваща на снимка; но в плът и кръв тя бе почти застрашителна въпреки чара си. Каква ли е, чудеше се Флойд, когато се ядоса? Сигурно е като огън върху лед. Впрочем не бих искал да разбера.
Флойд бързо влизаше в крачка; когато стигнаха при Василий Орлов, той вече маневрираше тъй умело, както своя гид. Главният учен поздрави Флойд точно толкова радушно, колкото и съпругата му.
— Добре дошъл на борда, Хейуд! Как си?
— Прекрасно, ако изключим факта, че бавничко умирам от глад.
За миг Орлов се обърка; после на лицето му засия широка усмивка.
— О, как можах да забравя! Е, ще стане след малко. След десет минути ще можеш да ядеш колкото си поискаш.
Членовете на екипажа, които трябваше да прекарат дълго време в хибернация, минаваха на нискокалорична диета цяла седмица, преди да ги приспят; а през последните двайсет и четири часа приемаха само течности. Флойд се бе замислил вече доколко замаеността, която чувстваше в главата си, се дължеше на глада, доколко на шампанското на Кърноу и доколко на нулевата гравитация.
За да се концентрира, той се съсредоточи върху многоцветните тръби, които ги заобикаляха.
— Значи това е известната сонда „Сахаров“. За първи път виждам цялостен възел.
— Съществуват само четири подобни възела.
— Надявам се, че е в ред.
— Дано. В противен случай общинският съвет на град Горки отново ще промени името на площад „Сахаров“.
Това беше спомен за времето, за което руснаците макар и горчиво се шегуваха, спомен за отношението на държавата им към великия учен. Флойд отново си припомни красноречието на Сахаров, когато произнасяше речта си пред Академията по време на церемонията, на която той със закъснение бе провъзгласен за Герой на Съветския съюз. Затворът и изгнанието, бе заявил той, са блестящи помощници на творчеството; немалко шедьоври са били родени в мрачните килии, далеч от изкривяванията на заобикалящия ни свят. В тази връзка най-великото постижение на човешкия интелект, онова, което се смята за неговата основа, идва като продукт на доброволното изгнание, което Нютон сам си налага по време на голямата чума в Лондон.
Сравнението не бе нескромно; от онези години, прекарани в Горки, датираха не само възгледите му върху структурата на материята и произхода на вселената, но и плазмоконтролируемите концепции, които доведоха практически до термоядрената енергия. Самата сонда, макар да бе най-известният и разпространен резултат на този му труд, бе просто един придружаващ продукт на този удивителен интелектуален взрив. Трагедията беше там, че подобни скокове бяха предизвикани от несправедливостта; може би един ден човечеството щеше да открие по-цивилизован начин, за да управлява работите си.
Когато излязоха от помещението, Флойд вече знаеше повече за сондата „Сахаров“, отколкото би искал да знае, или очакваше да си спомни. Беше добре запознат с основните й принципи — използването на пулсираща термоядрена реакция за затопляне и изхвърлянето на буквално всички изтласквателни материали. Най-добрите резултати бяха постигнати, когато използваха чист водород за работна течност, но той бе твърде обемист и трудно се складираше за по-дълъг период. Метанът и амонякът бяха приемливи заместители; можеше да се използва дори вода, макар и с далеч по-слаба ефективност.
„Леонов“ можеше да предложи компромис; огромните резервоари за втечнен водород, които осигуряваха първия тласък, можеха да се отделят, когато корабът достигне необходимата скорост, за да ги откара до Юпитер. Когато пристигнат, щяха да използват амоняк за спирачните механизми и за маневрите по срещата с „Дискъвъри“, както и за евентуалното завръщане на Земята.
Такава бе теорията, проверявана отново и отново в безкрайни експерименти и ситуации, пресъздавани от компютъра. Ала както злополучната „Дискъвъри“ бе вече добре показала, всички човешки планове подлежаха на безмилостна ревизия от страна на Природата или Съдбата, или както и да предпочитаха хората да наричат силите, управляващи Вселената.