Когато достигна Д.6, Флойд видя, че Чандра и Кърноу са вече там. Те го погледнаха, като че ли го виждаха за първи път, после отново обърнаха глави към величествения спектакъл навън. На Флойд му се стори — и той се поздрави за блестящата си мисъл, — че Чандра не бе в състояние истински да се възхити на гледката. Очите му бяха полупритворени.
Навън висеше съвършено непозната планета, излъчваща победоносно синьо и поразителни бели лъчи. Колко странно, помисли си Флойд. Какво ли е станало със Земята? Наистина, та той не можеше да я познае! Беше се обърнала наопаки. Каква беда — той тихо заплака за всички бедни хора, които се изсипваха в космоса…
Почти не забеляза как двама души от екипажа вдигнаха и понесоха съвършено несъпротивляващата се обвивка на Чандра, когато се върнаха за Кърноу, очите на Флойд се затвориха, но той продължаваше да диша. Когато се върнаха за него, дори дишането му бе спряло.
II. Циен
Събуждането
А ни уверяваха, че няма да сънуваме, помисли си Хейуд Флойд повече с изненада, отколкото с раздразнение. Великолепното розово сияние, което го заобикаляше, му действаше успокоително; напомняше му за шишовете с месо и пращящите пънове в камината по Коледа. Но я нямаше топлината; всъщност усещаше определен хлад, макар и не тъй неприятен.
Дочуваше гласове, твърде тихи, за да може да разбере какво говорят. Те се усилиха, ала той все още не улавяше отделните думи.
— Разбира се — изговори той с внезапно удивление, — не бих могъл да сънувам на руски език!
— Не, Хейуд — отвърна му женски глас. — Не сънуваш. Време е да ставаш.
Красивото сияние избледня; той отвори очи и пред лицето му проблясна силна светлина. Лежеше на една кушетка, върху която го придържаха еластични колани; беше заобиколен от хора, ала той не можеше да фокусира погледа си, за да ги разпознае.
Нежни пръсти притиснаха клепачите и започнаха да масажират челото му.
— Не се напрягай. Дишай дълбоко… още… така… как се чувстваш?
— Не знам… странно… главата ми се мае… гладен съм.
— Това е добър знак. Знаеш ли къде си? Вече можеш да отвориш очи.
Той фокусира поглед върху фигурите — първо се появи доктор Руденко, после командир Орлова. Ала нещо бе станало с Таня, откакто я бе видял за последен път, само преди час. Когато Флойд разбра причината, почувства почти физически удар.
— Косата ти отново е пораснала!
— Надявах се, че ще ти хареса. Но аз не мога да кажа същото за брадата ти.
Флойд вдигна ръка към лицето си и осъзна, че трябва да прави съзнателно усилие и да планира всеки отделен момент на движението. Брадата му бе покрита с къси остри косми — като че ли не се бе бръснал два-три дни. Когато човек е в хибернация, космите му растат с една стотна от нормалната скорост…
— Значи така — промълви той. — Значи сме пристигнали на Юпитер.
Таня го погледна успокояващо, после се извърна към лекарката, която почти незабелязано кимна с глава.
— Не, Хейуд — каза тя. — Остава ни още цял месец. Не се тревожи — корабът е в изправност и всичко върви нормално. Но приятелите ти от Вашингтон ни помолиха да те събудим предварително. Случи се нещо непредвидено. Преследваме „Дискъвъри“, за да я достигнем, но се страхувам, че няма да успеем.
„Циен“
Когато гласът на Хейуд Флойд долетя от високоговорителя, двата делфина внезапно прекъснаха обиколките си в басейна и заплуваха към брега. Поставиха главите си върху циментовия бордюр и внимателно се загледаха в предмета, откъдето идваше звукът.
Значи разпознават гласа на Хейуд, помисли си Керълайн с известна горчивина. А Кристъфър, който пълзеше из кошарата си, дори не спря да си играе с цветните бутони на видеокнижката си, когато гласът на баща му прозвуча високо и отчетливо от разстояние половин милиард километра.
„…Скъпа моя, не се учудвай, че ме чуваш цял месец преди предвиденото; сигурно от седмици вече знаеш, че тук си имаме компания. Все още не мога да повярвам; в някои отношения дори няма никакъв смисъл. Те не могат да имат достатъчно гориво, за да се върнат невредими на Земята; дори не виждаме как ще осъществят срещата. Разбира се, никога не сме ги виждали. Когато е бил най-близо до нас, «Циен» е бил на повече от петдесет милиона километра разстояние. Имаха много време да отговорят на сигналите ни, само да искаха, ала те изобщо не ни обърнаха внимание. Сега вече са твърде заети за приятелски разговор. След няколко часа ще навлязат в атмосферата на Юпитер и тогава ще видим колко е ефикасна тяхната спирачна система. Ако свърши работа, ще бъде добре за нас като поука, а ако не успее — е, да не говорим за това.