— Нещо не е наред. Те се намират в прегръдките на юпитеровата орбита — но тя няма да им разреши да се срещнат с „Дискъвъри“. Орбитата, в която са в момента, ще ги отдалечи доста зад Йо. Ще имам по-точни данни след още пет минути.
— Но нали са в сигурна орбита? — попита Таня. — По-късно биха могли да направят корекции.
— Може би. Но това ще им отнеме дни, дори да разполагат с достатъчно гориво, в което се съмнявам.
— Значи все още можем да ги изпреварим.
— Не бъди такава оптимистка. На три седмици разстояние сме от Юпитер. Китайците могат да направят десет орбити, преди ние да стигнем до тях, и да изберат най-подходящата, за да се срещнат с „Дискъвъри“.
— И пак ако допуснем, че имат достатъчно гориво.
— Разбира се. Но можем само да гадаем.
Целият този разговор бе проведен на толкова забързан и развълнуван руски език, че Флойд далеч не можа да схване всичко. Когато Таня го съжали и му обясни, че „Циен“ е надхвърлил целта и се е отправил към външните спътници на Юпитер, първата му реакция беше:
— В такъв случай те са попаднали в сериозна беда. Какво ще направите, ако поискат помощ?
— Сигурно се шегуваш. Как си ги представяш да го направят? Твърде горделиви са. Всъщност би било невъзможно. Не можем да променяме профила на нашата мисия и ти добре го знаеш. Дори ако имахме гориво…
— Права си, разбира се; но би било трудно това да се обясни на деветдесет и девет процента от земните хора, които не са запознати с орбиталната механика. Трябва да започнем да мислим за политическите усложнения — ако не сме в състояние да им помогнем, ще стане лошо за всички ни. Василий, ще ми дадеш ли последната им орбита още щом я определиш? Отивам в кабината си да поработя.
Кабината на Флойд, или по-точно една трета от кабината му, бе все още отчасти натъпкана с кутии и кашони, много от тях подредени върху койките, които щяха да бъдат предоставени на Чандра и Кърноу, когато излязат от дългия си сън. Флойд бе успял да прочисти тясно пространство за собствените си нужди и му бяха обещали лукса от още цели два кубически метра още щом могат да отделят член от екипажа, за да му помогне при разчистването на кабината.
Флойд отключи малката си комуникационна конзола, пъхна тайните ключове и поиска информация за „Циен“, изпратена му от Вашингтон. Зачуди се, дали домакините му са имали щастието да я разгадаят; шифърът се базираше на продукта на двестацифрова основа, а Националната агенция по безопасност бе заложила репутацията си на твърдението, че и най-бързият компютър не би могъл да го дешифрира преди края на Вселената. Подобно твърдение никога не можеше да бъде доказано, напротив — винаги можеше да се обори.
Той отново се загледа внимателно в отличните фотографии на китайския кораб, направени, когато са се разкривали истинските му цветове в момента на напускане на земната орбита. Имаше и по-късни снимки — не тъй ясни, защото по онова време корабът вече е бил далече от камерите — през последната фаза, когато е летял към Юпитер. Именно тези снимки го интересуваха най-много; а още по-полезни бяха дъгообразните чертежи и изчисленията.
При най-оптимистични предположения беше трудно да се разбере какво се надяваха да постигнат китайците. Те вероятно бяха изразходвали вече деветдесет процента от горивото в лудия си бяг през Слънчевата система. Ако наистина мисията не бе самоубийствена нещо, което не можеше да се управлява — а само план, включващ хибернация и спасителни операции по-късно, — имаше някакъв смисъл. А Интелектът не вярваше, че китайската технология за хибернация е достатъчно добре развита, за да бъде това предположение действителна възможност.
Но Интелектът често грешеше, дори се объркваше от лавината необработени факти, които трябваше да постави на преценка — така наречения шум в информационните вериги. Той бе свършил забележителна работа на „Циен“, като се имаше предвид краткото време, ала Флойд би желал материалът, който получаваше, да бъде по-внимателно подбран. Някои данни бяха пълен боклук и нямаха никаква връзка с мисията.
Въпреки това, когато човек не знае какво точно търси, важно беше да се избегнат каквито и да е предразсъдъци и предубеждения; нещо на пръв поглед излишно, дори глупаво, можеше да се окаже от жизнена важност.
Флойд въздъхна и се залови да чете петстотинте страници данни, възприемайки ги съвсем повърхностно, докато диаграмите, чертежите, фотосите — някои от тях толкова замазани, че можеха да представляват абсолютно всичко, — новините накратко, списъците на делегатите на научни конференции, заглавията на техническа литература, дори рекламните материали плавно се сменяха на бързовъртящия се екран. Вероятно е действала много ефективна шпионска система; кой би помислил, че толкова много японски модули, швейцарски микроконтролеори или немски детектори на радиация можеха да бъдат проследени до местоназначението им в изсъхналото езеро Лоп Нор — първия жалон по пътя им към Юпитер.