Някои от данните трябваше да са били включени съвсем случайно; не можеха да бъдат отнесени към мисията. Ако китайците бяха направили тайна поръчка за хиляда инфрачервени сензори чрез подставена корпорация в Сингапур, това си беше грижа единствено на военните; не бе никак вероятно, че „Циен“ очаква да бъде преследван от ракети. А това бе наистина смешно — специализирано оборудване за наблюдения и проучвания от Глейсиър Джиофизикс, Инк., от Анкъридж, Аляска. Какъв ли умник си въобразяваше, че една експедиция в далечния космос би имала нужда…
Усмивката замръзна върху устните на Флойд; той усети как кожата на тила му настръхна. Господи — не биха посмели! Ала те вече бяха достатъчно посмели и сега, най-после всичко идваше на мястото си.
Той върна на екрана фотосите и коригираните планове на китайския кораб. Да, беше напълно възможно — тези канелюри отзад по протежение на изкривяването на електродите, можеха да имат същия размер…
Флойд се обади в командната кабина.
— Василий — каза той, — изчисли ли орбитата им?
— Да, изчислих я — отговори навигаторът със странно тих глас. Флойд веднага разбра, че нещо се е случило. Тогава той реши да стреля наслуки:
— Срещат се с Европа, нали?
От другата страна шумно си поеха дъх, не вярваха на ушите си.
— Черт возьми! Откъде знаеш?
— Не знаех. Само предположих.
— Не може да има никаква грешка. Направих проверка в шест произволни точки. Спирачната маневра е задействала точно как са искали. Те са на път за Европа — не може да е случайно. Ще бъдат там след седемнайсет часа.
— И ще влязат в орбита.
— Може би; няма да им е нужно много гориво. Но каква е целта им?
— Ще рискувам с още едно предположение. Ще извършат бързи наблюдения и после ще се приземят.
— Луд ли си? Или знаеш нещо, което на нас не ни е известно?
— Не, въпрос на проста дедукция. Ще се изядеш заради това, че не си видял очевидното.
— О кей, Шерлок. Защо някой ще иска да се приземи на Европа? Какво има там, за бога?
Флойд се наслаждаваше на моментния си триумф. Той можеше, разбира се, дълбоко да греши.
— Какво има на Европа ли? Най-ценното вещество във Вселената.
Беше отишъл твърде далеч; Василий не беше глупак и взе думите от устата му.
— Вода, нали?
— Точно така. Милиарди и милиарди тонове вода. Достатъчно, за да напълнят резервоарите, за да обиколят всички спътници и пак да им остане, за да се срещнат с „Дискъвъри“ и да се върнат на Земята. Не ми е приятно да ти го казвам, Василий, но нашите китайски приятели отново ни надхитриха.
— И, разбира се, са сигурни винаги, че могат да ни избягат.
Ледът на големия канал
Като се изключи смолисточерното небе, снимката можеше да е направена където и да е в полярните кръгове на Земята; всичко изглеждаше съвършено познато — море от набръчкан лед, простиращо се до самия хоризонт. Единствено петте човешки фигури в скафандри на преден план подсказваха, че панорамата бе от друг свят.
Дори сега конспиративните китайци все още не бяха разкрили имената на екипажа. Анонимните нарушители на спокойствието на ледения пейзаж на Европа бяха наричани просто шеф-изследователя, командира, навигатора, главния инженер, помощник-инженера. Каква ирония на съдбата, мислеше си Флойд, жителите на Земята бяха вече видели историческата снимка цял час преди изображението й да стигне до „Леонов“, макар той да бе тъй близо до обекта. Ала предаванията на „Циен“ се извършваха по насочен лъч, който бе невъзможно да уловят; „Леонов“ получаваше изображение единствено от сигналния фар, който предаваше наслуки във всички посоки. Дори този сигнал не се чуваше през половината от времето, тъй като въртенето на Европа го извеждаше извън обсега им, или пък самият спътник се затъмняваше от чудовищната маса на Юпитер. Оскъдните новини за китайската мисия трябваше да се транслират от Земята.
Корабът се приземи след първоначалните наблюдения върху един от малобройните острови твърда скала, който пронизваше ледения пласт, покриващ буквално целия спътник. Ледът бе гладък от полюс до полюс; липсваше вятър или каквото и да е климатично движение, което да го понабръчка и да нарисува странни фигури върху него, не падаше сняг, за да натрупа пласт върху пласт и да образува бавно движещи се хълмове. По повърхността на Европа, лишена от атмосфера можеха да падат метеорити, но не и снежинки. Единствените сили, оформящи повърхността на спътника, бяха силната гравитация, която свеждаше всички възвишения до едно ниво, и неспирните трусове, причинени от другите спътници, когато преминаваха отново и отново покрай Европа, следвайки своите орбити. Самият Юпитер, независимо от много по-голямата си маса, оказваше доста слабо влияние. Юпитеровите приливи бяха свършили своята работа преди много еони, оставяйки Европа заключена завинаги с едната си страна обърната към гигантския си господар.