Ала сега всичко започваше отначало. Този път нямаше грешка; съобщението беше официално. Истински НЛО бе на път към Земята.
Съобщения за наблюдаване на НЛО долетяха минути, след като „Леонов“ изпрати предупреждението си; първите преки контакти биваха докладвани само след няколко часа. Пенсиониран борсов посредник, който разхождал булдога си из Йоркшър Муърс, бил изненадан от дискообразно летателно тяло, което кацнало до него, и от съществото в него — напълно наподобяващо човек, с изключение на ушите, които били щръкнали нагоре, — онзи го попитал за пътя до Даунинг Стрийт. Борсовият агент бил тъй изплашен, че само успял да посочи с бастуна си към Уайтхол; неоспоримо доказателство за съществената среща бе фактът, че дълго време след това булдогът не можел да приема храна.
Макар че пенсионерът не бил картотекиран като душевно болен, дори онези, които му вярваха, трудно възприеха поредното съобщение. Този път то идваше от испански овчар, който си пасял овцете; много се успокоил, когато видял, че граничните постове, от които се боял, били само двама мъже в наметала и пронизващи очи, които искали да узнаят пътя за щабквартирата на ООН.
Говорели на превъзходно баско наречие — мъчително труден език, който няма никаква връзка с който и да е познат човешки език. Очевидно космическите пришълци бяха забележителни лингвисти, ала твърде странно — липсваше им способност за ориентиране.
И така продължи случай след случай. Много малко от хората, с които се бе установила среща, лъжеха умишлено или пък не бяха с всичкия си. Повечето от тях искрено вярваха в собствените си истории и запазваха вярата си дори под хипноза. А някои бяха просто жертви на шеги или невероятни съвпадения — като онези нещастни любители — археолози, попаднали на подпорите, изоставени в Тунизийската пустиня преди четири десетилетия от известен режисьор на научнофантастични филми.
Само в началото — и в самия край — човешко същество бе наистина осъзнало присъствието му; и то само защото той пожела.
Светът бе негов, можеше да го проучва и използва както си иска, без някой да го задържа или да му пречи. Стените не бяха бариера за него, никаква тайна не можеше да избяга от сетивата, с които разполагаше. Отначало вярваше, че задоволява стари амбиции, като посещава места, непознати в предишното му съществуване. Много по-късно осъзна, че светкавичното му обхождане на земното кълбо имаше по-дълбока цел.
По някакъв незабележим за него начин го използваха като сонда, която събираше проби от всеки аспект на човешкия живот. Контролата бе тъй неуловима, че той едва я осъзнаваше; приличаше повече на ловджийско куче на каишка, на което разрешаваха да се разхожда, и все пак то неизменно трябваше да се подчинява на непосилните желания на господаря си.
Пирамидите, Големия каньон, обляния в лунна светлина Еверест — всички те бяха избрани от него. Както и някои картинни галерии и концертни зали, макар че никога не би присъствал по своя инициатива на боксов мач.
Нито пък щеше да посети толкова много фабрики, затвори, болници, мръсната локална война в Азия, конни надбягвания, оргия в Бевърли Хилс, Овалния кабинет в Белия дом, архивите на Кремъл, библиотеката на Ватикана, свещения Черен камък Ка’авав в Мека…
Имаше и други преживявания, за които нямаше ясен спомен, сякаш са били цензорирани, или пък е бил запазен от влиянието им от някой ангел-пазител. Например…
Какво правеше в Лийки Мемориал Мюзиъм в Олдювей Гордж? Не изпитваше по-голям интерес към произхода на човека, отколкото което и да е интелигентно същество от рода на Хомо Сапиенс, а изкопаемите не означаваха нищо за него. И все пак известните черепи, съхранявани като кралски скъпоценности в специални стъклени витрини, възбудиха странен отзвук в спомените му, а също и вълнение, което не бе в състояние да анализира. Имаше усещането на нещо deja vu2 и то по-силно от когато и да било; мястото би трябвало да му е познато, ала нещо не бе както трябва. Сякаш се бе върнал в дома си след много, много години и е видял, че всички мебели са сменени, стените са преместени, дори стълбището е построено наново.
Мястото бе студено, враждебно, пресъхнало и безводно. Къде бяха тучните ливади и неизброимите бързоноги тревопасни, скитащи се из тях преди три милиона години?