Юпитер се отдалечаваше, а зад стъклата се появи нова странна фигура — дългият скелетовиден силует на „Дискъвъри“ — със запалени навигационни светлини той отплаваше от тях, за да остане в историята. Не оставаше време за сантиментално сбогуване; след по-малко от минута двигателите на „Леонов“ щяха да започнат да функционират.
Флойд никога не бе чувал „Леонов“ при пълна мощност и поиска да защити ушите си от оглушителното бумтене, което изпълни вселената. Проектантите на кораба не бяха изхабили материал за звукова изолация, тъй като тя щеше да бъде нужна само няколко часа за пътешествие, продължаващо години. А тежестта му се стори огромна — макар че едва ли достигаше една четвърт от тази, която бе носил през живота си.
За няколко минути „Дискъвъри“ изчезна зад тях, макар че светлината на предупредителните прожектори се виждаше още дълго, докато най-после се спусна зад хоризонта. За кой ли път Флойд си каза: Обикалям около Юпитер, този път набирам скорост, а не я губя. Той погледна към Женя — дори в тъмнината се виждаше как притиска носле в стъклото и гледа навън. Дали и тя си спомняше за онзи път, когато лежаха в един и същ хамак? Сега нямаше опасност да изгорят живи; поне от това не биваше да се страхува. Всъщност тя изглеждаше много по-уверена и весела, несъмнено благодарение на Макс — а също и на Уолтър.
Сигурно усети погледа му, защото се обърна, усмихна му се, после посочи с ръка към разстилащия се килим от облаци под тях.
— Гледай! — викна в ухото му тя. — Юпитер има нова луна.
Какво ли се опитваше да му каже? — попита се Флойд. Английският й все още не бе много добър, но не би направила грешка в едно просто изречение като това. Сигурен съм, че я чух съвсем правилно — но тя сочи надолу, не нагоре…
После той осъзна, че точно под тях бе станало много по-светло; дори можеше да види зелени и жълти проблясъци, които по-рано ги нямаше. Нещо много по-ярко от Европа светеше в облаците на Юпитер.
Самият „Леонов“, много пъти по-ярък от обедното слънце на Юпитер, създаваше лъжлива зора в света, който завинаги напускаше. Зад кораба оставаше стокилометрова струя от нажежена до бяло плазма, когато остатъкът от енергията се излъчваше в празното пространство.
Василий правеше някакво съобщение, ала думите му изобщо не се чуваха. Флойд погледна часовника си; да, трябваше да е приблизително в този миг. Бяха достигнали скоростта, с която да се отделят от Юпитер. Гигантът не можеше повече да ги улови в прегръдките си.
И тогава, на хиляди километри пред тях, на небето се появи огромна дъга от ослепителна светлина — пробуждането на истинската юпитерова зора, обещаваща, колкото всяка земна дъга след дъжд. След няколко секунди Слънцето скокна да ги поздрави — божественото Слънце, което щеше да става все по-светло и да се приближава с всеки изминат ден.
Още няколко минути ускорение и „Леонов“ щеше да бъде изстрелян невъзвратимо по обратния път за дома. Флойд почувства, че го обхваща спокойствие и облекчение. Неотменимите закони на небесната механика щяха да го водят през вътрешността на Слънчевата система, покрай заплетените орбити на астероидите, покрай Марс и нищо не можеше да го спре по пътя му към Земята.
В еуфорията на мига той съвсем забрави за тайнственото черно петно, което растеше върху повърхността на Юпитер.
Унищожител на световете
Видяха го отново на идната сутрин корабно време, когато се появи върху осветената половина на Юпитер. Пространството тъмнина се бе разпростряло и бе покрило значителна част от планетата и найпосле те имаха време да го проучат спокойно и в подробности.
— Знаеш ли на какво ми прилича? — попита Катерина. — На вирус, който атакува клетката. Начинът, по който ракът вкарва клетките си в бактерията, а после те се умножават, докато я заемат цялата.
— Предполагаш, че Загадка изяжда Юпитер? — попита Таня.
— На това ми прилича.
— Нищо чудно, че Юпитер изглежда зле. Но водородът и хелият не са твърде хранителни, а в онази атмосфера няма много дуги вещества. Само няколко процента от останалите елементи.
— В добавка към няколкото квинтилиона тона от сяра, въглерод и фосфор и всичко, което се намира в долния край на периодичната таблица — отбеляза Саша. — Във всеки случай говорим за технология, която е способна да свърши каквото и да е, само и единствено да не противоречи на физичните закони. Ако имате водород, какво повече ви е нужно? С правилното ноу-хау от него ще синтезирате всички останали елементи.