— Започвам да разбирам — каза Флойд, когато съобщението им бе препредадено от изпълнената със страхопочитание и вълнение Наземна контрола. — Съвсем като прощален подарък — едно ново слънце и планети около него.
— Но защо само три? — попита Таня.
— Да не бъдем алчни — отвърна Флойд. — Мисля си за една много добра причина. Знаем, че на Европа има живот. Боумън, или приятелите му — които и да са те — искат да ги оставим на мира.
— Това има смисъл — каза Василий. — Направих някои изчисления. Ако приемем, че Сол 2 се е успокоило и ще продължи да излъчва радиация на сегашното равнище, на Европа ще настъпи приятен тропически климат — когато ледът се стопи. Което става в момента, и то доста бързо.
— А останалите луни?
— Ганимед ще бъде много приличен — осветената му половина ще има умерен климат. На Калисто ще бъде много студено; дори да изригват газове, новата му атмосфера може да го направи обитаем. Но, мисля, че на Йо ще бъде още по-лошо, отколкото е сега.
— Не е голяма загуба. Там беше ад и преди да се случи всичко това.
— Не отписвайте Йо — обади се Кърноу. — Познавам множество петролни магнати от Тексас и арабските страни, които биха били щастливи да я разработят. В такова отвратително място трябва да има нещо ценно. Между впрочем, току-що ми хрумна доста тревожна мисъл.
— Нещо, което е разтревожило теб, трябва наистина да е сериозно — каза Василий. — Какво е то?
— Защо Хал изпрати съобщението до Земята, а не на нас? Ние сме много по-близо.
Настъпи доста продължителна тишина; после Флойд замислено изрече:
— Разбирам какво имаш предвид. Може би иска да е сигурен, че ще го получат на Земята.
— Но той е знаел, че ние ще го предадем — о! — очите на Таня се разшириха, сякаш току-що бе осъзнала нещо неприятно.
— Накарахте ме да загубя нишката на мисълта си — оплака се Василий.
— Мисля, че Уолтър я налучква — каза Флойд. — Много е добре да бъдем благодарни на Боумън, или на онзи, който ни предупреди. Но това е единственото, което направиха. Все пак бихме могли да загинем.
— Но не загинахме — отговори Таня. — Спасихме се със собствени усилия. Може би такава е била идеята. Ако не оцелеем, значи не си е струвало да ни спасяват. Нали се сещате — оцеляване на най-приспособения вид. Селекцията на Дарвин. Отстраняване на гените на глупостта.
— Имам неприятното усещане, че си права — обади се Кърноу. — Ако следвахме предварително определената дата за излитане, ако не използвахме горивото на „Дискъвъри“ по този начин, щеше ли то, или те, да сторят нещо, за да ни спасят? Нямало е да отнеме много усилия на интелект, който е в състояние да разцепи Юпитер.
Последва напрегната тишина, която Хейуд Флойд наруши:
— Като цяло — каза той. — много съм доволен, че това е един въпрос, на който никога няма да си отговорим.
Между слънца
На руснаците ще им липсват песните и остроумията на Уолтър по пътя за дома, мислеше си Флойд. След вълнението през последните няколко дни дългото пътешествие към Слънцето и към Земята ще ни се струва монотонно. Но всъщност вътре в себе си всички се надяваха на едно монотонно пътуване без всякакви изненади.
Флойд вече заспиваше, ала все още осъзнаваше къде се намира и бе способен да реагира на събитията. Дали ще изглеждам… мъртъв, когато бъда в хибернация? — питаше се той. Винаги е смущаващо да наблюдаваш друг човек — особено много близък, — когато потъне в дългия сън. Може би твърде мъчително напомня за факта, че все пак си смъртен.
Кърноу бе съвсем изчезнал за света, ала Чандра бе все още буден, макар и отпуснат от последната инжекция. Очевидно вече не бе на себе си, тъй като изобщо не се смути от собствената си голота, нито пък от присъствието на Катерина. Златният фалус, единственият аксесоар от облеклото му, се опитваше да отлети от него, но верижката го връщаше обратно.
— Всичко ли е наред, Катерина? — попита Флойд.
— Съвсем. Колко ти завиждам! След двайсет минути ще си бъдеш у дома.
— Ако това може да бъде утешение — откъде си сигурна, че няма да сънуваме ужасни сънища?
— Никой още не е сънувал такива сънища.
— Е, като са се събудили, може да са ги забравили.
Както обикновено, Катерина вземаше всичко съвсем на сериозно.
— Невъзможно. Ако в състояние на хибернация се сънува, сънищата щяха да се появят на електроенцефалограмата. Добре, Чандра, затвори очи. А, ето така. Твой ред е, Хейуд. Корабът ще изглежда странно без теб.
— Благодаря ти, Катерина… желая ти приятно пътуване.