Така поне смятаха селенолозите8: но доказателства за противното можеха да се видят още по времето, когато Галилей е насочил първия си телескоп към Луната. Някои лунни планини в продължение на няколко часа след зазоряване блестяха толкова ярко, като че ли са покрити със сняг. Най-известният случай е ръбът на великолепния кратер Аристарх, който Уилям Хършел, бащата на съвременната астрономия, веднъж забелязал да свети толкова силно в лунната нощ, че го помислил за действащ вулкан. Но е сгрешил; видяното от него е била светлината на Земята, отразена от един тънък и нетраен слой скреж, кондензиран по време на триста часа студен мрак.
Откриването на големите ледени наноси под долината на Шрьо-тер, криволичещият каньон, който тръгва от Аристарх, беше последната част от уравнението, която щеше да промени икономиката на космическите полети. Луната щеше да осигури станция за зареждане точно където тя бе необходима, високо върху най-отдалече-ните склонове, влияещи се от земното гравитационно поле в началото на дългия преход към планетите.
„Космос“, първият кораб от флотата на Цанг, беше предназначен за превоз на товари и пътници по линията Земя-Луна-Марс и служеше като изпитателен модел по силата на сложни сделки с дузина организации и правителства, снабден с все още експерименталния мюонов двигател. Построен в корабостроителницата „Имбриъм“, той имаше достатъчна тяга, за да излети от Луната с нулев полезен товар; като се прехвърляше от орбита на орбита, той никога вече нямаше да докосне повърхността на някоя планета. С обичайния си нюх към рекламата сър Лорънс насрочи първия му полет за деня, в който се навършваха сто години от изстрелването на първия изкуствен спътник — 4 октомври 2057 година.
Две години по-късно към „Космос“ се присъедини още един кораб от същия модел. „Галакси“9 беше предназначен за линията Земя-Юпитер и имаше достатъчна тяга, за да стигне директно до която и Да е от луните на Юпитер, макар и с цената на значителна част от полезния товар. При необходимост той дори можеше да се върне на лунния си кей за ремонт. „Галакси“ беше най-бързият кораб, построен дотогава от човешки ръце: ако изразходваше цялата си горивна смес за едно-единствено върхово ускорение, той щеше да развие скорост от хиляда километра в секунда — при което щеше да измине разстоянието от Земята до Юпитер за една седмица, а до най-близката звезда би стигнал за не повече от десет хиляди години.
Третият кораб от флотата — и гордостта на сър Лорънс — беше събрал в себе си целия опит, придобит при построяването на предишните два. Но „Юнивърс“10 не беше предназначен за товари. От самото начало той бе замислен като първият пътнически лайнер, който щеше да кръстосва космическите пътища — чак до Сатурн, перлата на Слънчевата система.
Сър Лорънс беше запланувал нещо още по-ефектно за първия полет на „Юнивърс“, но едно изоставане в строежа, причинено от конфликт с лунното поделение на сформирания наново синдикат „Тиймстърс“11, беше объркало плановете му. Щеше да остане време само за първоначалните летателни изпитания и удостоверението на застрахователната компания „Лойдс“ в последните месеци на 2060 г. преди излитането на „Юнивърс“ от Земята на път към мястото на срещата. Трябваше да внимават със сроковете: Халеевата комета нямаше да чака дори човек като сър Лорънс Цанг.
Планината Зевс
Изследователският сателит „Европа VI“ беше прекарал в орбита почти петнайсет години и отдавна бе прехвърлил срока на живот, предвиден при конструирането му; дали трябва да бъде сменен, беше въпрос на обширни дебати в малката научна колония на Ганимед.
Той носеше на борда си обичайния набор от инструменти за събиране на данни, а също и една видеосистема, която сега беше почти безполезна. Макар че все още функционираше отлично, образът, който обикновено предаваше от Европа, беше един и същ — плътна облачна обвивка. Преумореният научен екип на Ганимед преглеждаше записите на бързи обороти веднъж седмично, а след това прехвърляше необработените данни на Земята. Общо взето, те щяха да бъдат много облекчени, когато „Европа VI“ спреше да функционира и потокът от безинтересни гигабайтове най-сетне пресъхнеше.
Но сега, за първи път от години насам, той беше заснел нещо вълнуващо.
— Орбита 71934 — каза заместникът на главния астроном, който беше извикал Ван дер Берг веднага щом значението на последния пакет от данни бе оценено. — Идва от Нощната страна. Движи се право към планината Зевс. Но в следващите десет секунди няма да видите нищо.