Щеше да се получи кратер, по-внушителен от всички останали на Халеевата комета, ако нещо се случеше с главния двигател на този етап от играта.
Кацане
Приземяването мина, както се бе надявал капитан Смит, без особени преживявания. Невъзможно беше да се определи точно в кой момент „Юнивърс“ докосна повърхността; измина цяла минута, преди пътниците да разберат, че кацането е осъществено, и да нададат малко позакъснели одобрителни възгласи.
Корабът се намираше в единия край на плитка долина, заобиколена от хълмове, малко по-високи от стотина метра. Всеки, който бе очаквал да види лунен пейзаж, щеше да бъде много изненадан; тези релефни форми нямаха никаква прилика с гладките меки склонове на Луната, превърнати в пясък от бомбардировките на микрометео-рити в течение на милиарди години.
Тук нямаше нищо, което да е по-старо от хиляда години; пирамидите бяха много по-древни от този пейзаж. При всяка обиколка около Слънцето Халеевата комета беше моделирана наново — и смалявала — от слънчевите пламъци. Дори след преминаването през перихелия14 от 1986 година, формата на ядрото беше леко изменена. Въпреки че смесваше безсрамно метафорите, Виктор Уилис все пак се бе изразил много точно пред зрителите си: „«Фъстъкът» се е вталил в кръста!“ И наистина, имаше признаци, че след още няколко завъртания около Слънцето Халеевата комета може да се разцепи на две горе-долу равни половини — както беше направила кометата на Биела, за удивление на астрономите през 1846 година.
Почти несъществуващата гравитация също допринасяше за Странния облик на пейзажа. Навсякъде се виждаха фини като паяжина форми, подобни на фантазиите на художник-сюрреалист, и скални образувания, наклонени под невероятни ъгли, които не биха оцелели повече от няколко минути дори на Луната.
Въпреки че капитан Смит беше решил да приземи „Юнивърс“ в дълбините на полярната нощ — само на пет километра от непоносимата жега на Слънцето, — осветлението бе достатъчно. Огромното було от прах и газ, което обвиваше кометата, образуваше светещ ореол, който изглеждаше подходящ за този район; лесно беше да си представиш, че това е сиянието, пламтящо над антарктическите ледове. А ако това не бе достатъчно, Луцифер осигуряваше своя дял от светлината, равен на неколкостотин пълнолуния.
Макар и очаквано, пълното отсъствие на цветове беше разочароващо; със същия успех „Юнивърс“ би могъл да се намира в открит рудник за въглища: тази аналогия впрочем не беше лоша, защото голяма част от заобикалящата ги чернота се дължеше на въглерода или неговите съставки, плътно примесени със сняг и лед.
Тъй като това бе негово право, капитан Смит пръв излезе от кораба, като се оттласна леко от главния въздушен люк на „Юнивърс“. Като че ли измина цяла вечност, преди да достигне Земята, която беше само на два метра под него; след това загреба с ръката си, облечена в ръкавица, една шепа от ронливата повърхност и я разгледа.
На кораба всички очакваха думите, които щяха да влязат в учебниците по история.
— Прилича на сол и пипер — каза капитанът. — Ако беше размразено, от него можеше да излезе доста добра реколта.
Според плана на мисията трябваше да прекарат един цял халеев „ден“ от петдесет и пет часа на Южния полюс, а после — ако не възникнат някакви проблеми — да се преместят с десет километра към много лошо очертания Екватор, за да проучат един от гейзерите по време на пълен денонощен цикъл.
Шефът на научния екип Пендрил не си губеше времето. Почти незабавно той се отправи заедно с един свой колега на двуместна реактивна шейна към маяка на очакващата ги сонда. Те се завърнаха след един час, носейки пакетирани проби от кометата, които гордо поставиха в камерата за дълбоко замразяване.
Междувременно другите екипи изтъкаха паяжина от кабели по цялата долина, опънати между прътове, които бяха забити в ронливата кора. Те служеха не само за да свържат многобройните инструменти с кораба, но и правеха придвижването навън много по-лесно. Тази част на Халеевата комета можеше да се изследва без помощта на тромавите Приспособления за Външни Маневри; трябваше само да закачиш едно въже за някой кабел и след това да тръгнеш понего, като се придвижваш на ръце. Това беше и много по-забавно, колкото да управляваш ПВМ, които всъщност бяха едноместни космически кораби, с всички произтичащи от това усложнения.
Пътниците наблюдаваха всичко това с възхищение, като се вслуша в разговорите по радиото и се опитваха да съпреживеят вълнението от откритията. След около дванайсет часа — значително по-малко за бившия астронавт Клифърд Грийнбърг — удоволствието да бъдат очарована публика започна да избледнява. Скоро започнаха да се чуват много приказки за „излизане навън“. Само Виктор Уилис беше необичайно унил. — Мисля, че го е страх — каза надменно Димитри. Той изобщо не хареса Виктор, след като откри, че ученият няма никакъв музикален слух. Макар че това беше изключително несправедливо спрямо Виктор (който със стоицизъм беше позволил да го използват като опитно зайче за изследване на любопитния му дефект), Димитри обичаше да добавя мрачно: „Човек, у когото музиката не вирее, е склонен към предателство, лукавство и пороци.“
14
Перихелий — точка в орбитата на комета, в която тя се намира най-близо До Слънцето. — Б. пр.