Отначало винаги предпазливият капитан Смит категорично забрани да се изследват пещерите. Но в края на краищата омекна, когато д-р Пендрил му напомни, че неговият главен асистент д-р Чант беше опитен спелеолог16. Това беше една от най-важните причини, поради които той бе избран за мисията.
— Пещерни срутвания са невъзможни при тази слаба гравитация — беше обяснил Пендрил на упорития капитан. — Така че няма опасност да бъдем затрупани.
— А ако се изгубите?
— Чант би приел такъв въпрос като професионална обида. Той е навлизал двайсет километра навътре в Мамутовата пещера. Но и без това ще бъде свързан с водещ кабел.
— Как ще поддържате връзка с него?
— В кабела има оптични фибри. А и радиото на скафандъра му вероятно ще работи през по-голямата част от пътя.
— Ъмм. Къде иска да влезе?
— Най-подходящото място е онзи недействащ гейзер в подножието на Етна-младши. Не е изригвал поне от хиляда години насам.
— Така че вероятно ще си трае още няколко дена. Много добре. Иска ли още някой да отиде?
— Клиф Грийнбърг изяви желание — той е изследвал много подводни пещери на Бахамските острови.
— Аз опитах веднъж — и ми беше достатъчно. Кажете на Клиф, че е твърде ценен. Може да навлезе, докато все още вижда входа — но по-нататък не. И ако загуби контакт с Чант, да не тръгва след него без мое разрешение.
Което, добави мислено капитанът, едва ли ще му дам.
Д-р Чант знаеше всички стари шеги за това, че спелеолозите искат да се върнат в утробата, и беше напълно сигурен, че може да ги опровергае.
— Това трябва да е ужасно шумно място, при цялото туптене, бумтене и клокочене — спореше той. — Аз обичам пещерите, защото те са толкова спокойни, че изгубваш представа за времето. Знаеш, че нищо не се е променило в течение на стотици хиляди години, освен че сталактитите са станали по-дебели.
Но сега, когато се спускаше все по-дълбоко във вътрешността на Халеевата комета, развивайки тънката, но практически непрекъсваема нишка, свързваща го с Клифърд Грийнбърг, той разбра, че това вече не е така. Все още нямаше научно потвърждение, но геоложкият му инстинкт му подсказваше, че този подземен свят се е родил едва вчера, според времевата скала на Вселената. Той беше по-млад от някои градове, построени от човека.
Тунелът, през който се плъзгаше с дълги, ниски скокове, беше с диаметър около четири метра, а неговата практическа безтегловност извика в паметта му ярки спомени от някои пещерни спускания на Земята. Слабата гравитация подсилваше тази илюзия; беше също като че ли носеше малко повече тежести, отколкото трябва, и затова продължаваше да се спуска бавно надолу. Единствено отсъствието на всякакво съпротивление му напомни, че се движи през вакуум, а не през вода.
— В момента се изгубваш от погледа ми — каза Грийнбърг, застанал на петдесет метра от входа. — Радиовръзката все още е добра. Как изглежда обстановката?
— Много е трудно да се каже — не приличат на земните образувания, така че нямам речник, с който да ги опиша. Това не е скала — рони се, щом го докосна, — чувствам се като че ли изследвам гигантско сирене грийер17…
— Искаш да кажеш, че е органично?
— Да. Няма нищо общо с формите на живот, но е отлична суровина за неговото създаване. Има най-различни въглеводороди — химиците ще се позабавляват с тези образци. Виждаш ли ме още?
— Само светлината на фенерчето ти, но и тя бързо изчезва.
— А, ето и една истинска скала, но не изглежда да е част от околността — най-вероятно е пробила дупка отгоре. Натъкнах се на късче злато!
— Шегуваш се!
— Това нещо е заблудило доста хора в стария Запад — железен пирит. Често срещан на по-отдалечените сателити, разбира се, но не ме питай какво търси тук…
— Изгубих визуален контакт. Влязъл си на двеста метра.
— Минавам покрай някакъв особен пласт — прилича на останки от метеорит. Нещо вълнуващо се е случило тук в миналото — надявам се, че ще можем да определим точната дата. Ах!
— Не ми прави такива номера!
— Извинявай, но това направо ми взе ума. Пред мен има голяма зала — най-малко това съм очаквал. Сега ще завъртя лъча наоколо…
— Почти сферична — дълга е трийсет, четирий-сет метра. И — не мога да повярвам! — Халеевата комета е пълна с изненади — сталактити, сталагмити.
— Какво чудно има в това?
— Тук, разбира се, няма капеща вода или варовик — и толкова слаба гравитация… Прилича на восък. Изчакай малко да го заснема с видеокамерата. Фантастични форми… приличат на фигурите, които образува капещата свещ. Странно…