— Станала е злополука — каза той. — Получихме заповед незабавно да се върнем на Земята, за да се подготвим за спасителна мисия.
— Кой е пострадал?
— Другият кораб от флотата — „Галакси“. Той извършваше наблюдения върху спътниците на Юпитер. И е катастрофирал при приземяване.
Той забеляза недоверчивото удивление, изписано по лицето на Флойд.
— Да, знам, че това е невъзможно. Но все още не сте чули най-важното. Той се е приземил на Европа.
— Европа!
— Боя се, че е така. Повреден е, но очевидно всички са живи. Все още чакаме подробностите.
— Кога е станало това?
— Преди дванайсет часа. Съобщили са на Ганимед с известно закъснение.
— Но какво бихме могли да направим? Ние сме на другия край на Слънчевата система. За да се върнем на лунна орбита за гориво, а след това по възможно най-бързия начин да се озовем в орбита около Юпитер, ще са необходими — о — поне два месеца! (А в епохата на „Ле-онов“, добави Флойд мислено, щяха да са необходими две години… )
— Зная това, но никой друг кораб не би могъл да направи нещо.
— Ами интерсателитните кораби на Ганимед?
— Те са предназначени само за орбитални операции.
— Все пак са се приземявали на Калисто.
— Но там се изисква много по-малко енергия. 0, те биха могли да се справят и на Европа, но полезният им товар ще бъде незначителен. Разбира се, тази възможност е била обмислена.
Флойд почти не чуваше какво говори капитанът; той все още се опитваше да преглътне изумителната новина. За първи път от половин век насам — и едва за втори в цялата човешка история — един кораб се беше приземил на забранената луна. И този факт породи зловеща мисъл.
— Смятате ли — попита той, — че причината може би се крие в онези — онова, което е на Европа?
— Мислих по този въпрос — отвърна мрачно капитанът. — Но ние душим наоколо от години, без нищо да се случи.
— Тогава още по-добре трябва да помислим — какво би се случило с нас, ако предприемем спасителна операция.
— Това е първото нещо, което ми дойде наум. Но всичко това са само догадки — ще трябва да изчакаме, докато се сдобием с повече факти. Междувременно — това е всъщност причината, поради която ви извиках — току-що получих списъка на екипажа на „Галакси“ и се чудех…
Колебливо той плъзна отпечатаните данни по бюрото си. Но още преди Хейуд Флойд да беше прегледал списъка, той знаеше какво Ще открие.
— Внукът ми — каза той мрачно.
И добави мислено: „Единственият човек, който може да продължи рода след смъртта ми.“
III.
Рулетка на Европа
Политиката в изгнание
Въпреки всички мрачни прогнози южноафриканската революция се оказа сравнително безкръвна — както обикновено става в такива ситуации. Телевизията, която хората обвиняват за много зли-ни, имаше известна заслуга за това. Прецедентът бе създаден от предишното поколение във Филипините; когато знаят, че светът ги наблюдава, повечето мъже и жени са склонни да се държат отговорно. Макар че имаше и срамни изключения, камерите не уловиха прекалено много жестокости.
Повечето от белите заселници, осъзнали неизбежното, бяха напуснали страната много преди завземането на властта. И — както горчиво се оплакваше новата администрация — те не си бяха отишли с празни ръце. Милиони рендове18 бяха прехвърлени в швейцарски и холандски банки; към края почти на всеки час се извършваха загадъчни полети от Кейптаун и Йоханесбург до Цюрих и Амстердам. Говореше се, че до деня на Освобождението няма да остане нито една трой унция злато, или дори еднокаратов диамант в бившата Южноафриканска република — минното дело беше саботирано доста ефективно. Един от видните имигранти беше заявил самодоволно от луксозния си апартамент в Хага: „Ще минат пет години, преди кафирите19 да възобновят добива в рудника «Кимбърли» — ако изобщо някога успеят.“ За голяма негова изненада „Де Биърс“ отново зае мястото си в бизнеса под ново име и с ново ръководство за по-малко от пет седмици, а диамантите бяха единственият най-важен елемент в икономиката на новата нация.
За едно поколение по-младите имигранти бяха претопени — въпреки отчаяните ответни действия на техните консервативни родители — от лишената от корени култура на двайсет и първи век. Те си припомняха с гордост, но без излишна надменност, храбростта и упоритостта на техните предшественици, но се дистанцираха от глупостите им. Почти никой от тях не говореше Африкаанс, дори и в собствения си дом.