Флойд изглеждаше притеснен и се вкопчи в масата, когато корабът леко се залюля от един внезапен порив на вятъра.
— Бих искал да ви кажа, сър, но не ми е позволено.
— От кого, ако мога да попитам?
— Честно казано и аз не съм съвсем сигурен.
Това беше абсолютно вярно. Той подозираше, че е АСТРОПОЛ, но двамата дискретни, внушителни господа, които го бяха инструктирали на Ганимед, непонятно защо не му съобщиха тази информация.
— Като капитан на този кораб — особено при сегашните обстоятелства — искам да знам какво става тук. Ако успеем да се измъкнем, ще трябва да прекарам следващите няколко години от живота си в обяснения пред анкетни комисии. А вероятно и вие ще се озовете в същото положение.
Флойд се усмихна кисело.
— Едва ли си струва да ни спасяват, а, сър? Всичко, което зная, е, че някакво управление от висшите кръгове очакваше неприятности по време на тази мисия, но не знаеше точно под каква форма ще възникнат. Просто ми наредиха да си отварям очите. Страхувам се, че не си свърших работата много добре, но, мисля, че аз съм бил единственият квалифициран за това човек, до когото можеха да стигнат навреме.
— Не смятам, че трябва да се самообвинявате. Кой би могъл да предположи, че Роузи…
Капитанът замлъкна, поразен от една внезапна мисъл.
— Подозирате ли някой друг? — Той щеше да добави „Мен например?“, но положението и без това беше достатъчно сложно.
Флойд се позамисли и, изглежда, взе някакво решение.
— Може би трябваше да разговарям с вас по-рано, сър, но зная, че бяхте много зает. Сигурен съм, че д-р Ван дер Берг е замесен по някакъв начин. Той е роден в Медия21. Тамошните жители са странни хора и не бих казал, че ги разбирам. „Или харесвам“, щеше да добави той. Държаха се за своите кланове — и не бяха много дружелюбни с чужденците. И все пак едва ли някой можеше да ги вини за това; вероятно всички пионери, които се опитваха да завладеят нови земи, бяха като тях.
— Ван дер Берг — хмм. А другите учени?
— Проверени са, разбира се. Всички са напълно редовни и около тях няма нищо необичайно.
Това не беше съвсем вярно. Д-р Симпсън имаше повече жени, отколкото беше редно, поне в едно и също време, а д-р Хигинс имаше обширна колекция от доста любопитни книги. Втори помощник-капитан Флойд не беше съвсем сигурен защо му казаха всичко това; може би хората, които го натовариха с тази задача, просто искаха да го впечатлят със своето всезнание. Той реши, че да работиш за АСТРОПОЛ (или организацията, която го назначи) си имаше някои забавни предимства.
— Така да бъде — каза капитанът, освобождавайки тайния агентаматьор. — Но ще ви помоля да ме информирате, ако откриете нещо — каквото и да е то, — което би могло да застраши сигурността на кораба.
При сегашните обстоятелства беше трудно да си представи какво би могло да ги застраши. Още някоя опасност щеше да им дойде прекалено много.
Чуждопланетният бряг
Двайсет и четири часа преди да забележат острова, те все още не бяха сигурни дали „Галакси“ нямаше да мине покрай него и да бъде отнесен към безлюдните пространства на централния океан. Неговото положение, засечено от радара на Ганимед, беше отбелязано на една голяма карта, която всички на борда разглеждаха с безпокойство по няколко пъти на ден.
Дори и ако корабът достигнеше сушата, истинските му проблеми щяха да започнат едва тогава. Той можеше да се разбие на парчета в някой скалист бряг, вместо да бъде леко положен на някой удобен пясъчен плаж.
Временно назначеният капитан Ли беше съвсем наясно с всички тези възможности. Той самият веднъж беше претърпял корабокрушение на един морски крайцер, чиито двигатели се бяха повредили в критичния момент близо до остров Бали. Опасността не беше много голяма, но обстоятелствата бяха доста драматични и той нямаше желание да преживее още веднъж подобно нещо — особено след като тук нямаше брегова охрана, която да им се притече на помощ.
В тяхното положение имаше направо космическа ирония. Намираха се на борда на едно от най-модерните средства за транспорт, сътворени от човека — можеше да прекоси Слънчевата система! — и въпреки това сега не можеха да изменят курса му с повече от няколко метра. Но все пак те не бяха напълно безпомощни; на Ли все още му оставаха няколко коза.
В този свят на внезапни извивки те забелязаха острова, когато беше едва на пет километра от тях. За голямо облекчение на Ли не се виждаха скалите, от които той се бе страхувал; но, от друга страна, нямаше и следа от плажа, на който се бе надявал. Геолозите го бяха предупредили, че ще трябва да почака няколко милиона години, за да види тук пясък; мелниците на Европа, които се въртяха бавно, все още не бяха имали достатъчно време, за да свършат работата си.