Маги М. гледаше на цялата история с тъжна насмешка.
— Писателите — отбеляза тя — винаги разправят колко много работа биха могли да свършат, ако се намират някъде, където никой няма да им пречи и няма да имат ангажименти. Морските фарове и затворите са любимите им примери за такива места. Така че не мога да се оплача, освен от това, че поръчките ми за изследователски материали непрекъснато закъсняват заради по-приоритетни съобщения.
Дори и Виктор Уилис вече бе стигнал до подобно заключение; той също бе зает с работата над няколко дългосрочни проекта. А освен това имаше и още една причина да стои повече в каютата си; щяха да минат още няколко седмици, преди отново да изглежда така, сякаш е забравил да се обръсне.
Ива Мерлин прекарваше по няколко часа всеки ден в центъра за развлечения, защото искаше да навакса — както охотно обясняваше.
— с любимите си класически произведения, за които преди не бе имала време. За неин късмет библиотеката и прожекционните апарати на „Юнивърс“ бяха инсталирани навреме за пътуването; макар че колекцията все още беше сравнително малка, имаше достатъчно заглавия, за да прекараш няколко живота в четене и гледане.
Всички известни творби на визуалното изкуство бяха включени в колекцията, чак до първата искра от зората на киното. Ива познаваше повечето от тях и бе щастлива, че може да сподели с някого своите знания.
Флойд обичаше да я слуша, защото в тези мигове тя сякаш оживяваше и се превръщаше в обикновено човешко същество, а не в икона. За него беше едновременно тъжно и удивително, че тя можеше да установи контакт с реалния свят единствено чрез изкуствената вселена на видеообразите. Едно от най-странните преживявания в изпълнения със събития живот на Хейуд Флойд беше да седи в полумрака точно зад Ива, някъде отвъд орбитата на Марс, и да гледа заедно с нея оригинала на „Отнесени от вихъра“. Имаше моменти, когато той наблюдаваше нейния прочут профил, очертан като силует срещу този на Вивиан Ли и ги сравняваше, макар че бе невъзможно да се каже, че едната актриса е по-добра от другата; и двете бяха от един и същи род.
Когато лампите светнаха, Флойд с удивление забеляза, че Ива плаче. Той взе ръката й и каза нежно:
— Аз също плаках, когато Вони умря. Ива се усмихна леко.
— Всъщност аз плачех за Вивиан — каза тя. — Докато снимахме втората версия на „Отнесени от вихъра“, прочетох доста неща за нея — животът й е бил толкова трагичен. А като говорим за нея тук, между звездите, се сещам за нещо, което Лари22 е казал, когато е довел горкото създание от Цейлон, след като получила нервна криза. Той казал на приятелите си: „Оженил съм се за жена от космоса.“
Ива замлъкна за момент и още една сълза се стече (доста театрално, неволно си помисли Флойд) по бузата й.
— А има и нещо още по-странно. Последният й филм е бил направен точно преди сто години — и знаете ли кой е той?
— Хайде — изненадайте ме отново.
— Мисля, че това ще изненада Маги — ако наистина пише книгата, с която непрекъснато ни заплашва. Последният филм на Вивиан е „Корабът на глупаците“.
Космически айсберги
Сега, когато неочаквано се оказа, че имат толкова много време, капитан Смит най-после се съгласи да даде на Виктор Уилис интервюто, което бе част от неговия договор. Самият Виктор го бе отлагал доста дълго време заради това, което Михайлович упорито наричаше неговата „ампутация“. Тъй като щяха да минат много месеци, преди да успее да възстанови известния си имидж, най-накрая той реши да направи интервюто, без да се показва пред камерата; студиото на Земята можеше по-късно да вмъкне негови архивни кадри.
Те се бяха разположили във все още само частично мебелираната каюта на капитана, наслаждавайки се на едно от превъзходните вина, които очевидно съставяха по-голямата част от багажа на Виктор. Тъй като след няколко часа „Юнивърс“ щеше да изключи двигателя си и да започне да се движи по инерция, това беше последната им възможност за няколко дни напред да го опитат. Мнението на Виктор бе, че виното в безтегловност е нещо отвратително; той отказваше да сложи някоя от тези скъпоценни течности в пластмасова тубичка.
— Виктор Уилис, на борда на космическия кораб „Юнивърс“, в 18,30 часа, петък, 15 юли 2061 г. Макар че все още не сме достигнали средата на нашето пътуване, ние вече сме далеч отвъд орбитата на Марс и сме развили почти максималната възможна скорост. Която е, капитане?
— Хиляда и петдесет километра в секунда.