Нямаше нужда да ускорява оборотите на видеозаписа: той бе заснет със сто пъти по-голяма от нормалната скорост. Един час беше сведен в рамките на минута — човешкият живот беше съкратен до този на пеперудата.
Планината Зевс потъваше пред очите му. Струи разтопена сяра летяха към небето с шеметна скорост, образувайки параболи от бляскаво, електрическо синьо. Приличаше на кораб, потъващ в бурното море, обгърнат от сини електрически пламъчета. Дори и зрелищните вулкани на Йо не можеха да се сравняват с този стихиен изблик.
„Най-голямото съкровище, открито досега, изчезва от погледите ни — каза Уилис с приглушен и благоговеен тон. — За съжаление, не можем да ви покажем финалните сцени. Скоро ще разберете защо.“
Образът се върна към нормална скорост. От планината бяха останали само неколкостотин метра, а изригванията около нея бяха позабавени.
Изведнъж цялата картина се наклони; визуалните стабилизатори на камерата, които досега се бяха съпротивявали храбро срещу непрестанните вибрации на почвата, загубиха неравната битка. За момент изглеждаше, че планината отново се издига, но всъщност тази илюзия бе причинена от триножника на камерата, който се сгромолясваше. Последният кадър от Европа показваше в близък план как една искряща вълна от разтопена лава поглъщаше апаратурата.
„Изчезна завинаги!, проточи жално Уилис. Богатства, несравнимо по-големи от цялата продукция на рудниците Голконда и Кимбърли! Каква трагична, сърцераздирателна загуба!“
— Ама че идиот! — изстреля д-р Кройгер. — Не разбира ли, че…
Беше дошло времето за ново писмо до списание „Нейчър“. И тази тайна вече щеше да бъде прекалено голяма, за да остане скрита.
Теория за орбиталното отклонение
От: Професор Паул Кройгер,
член на Кралското дружество и т.н.
До: Редактора, Банка с данни
на сп. „Нейчър“ (публичен достъп).
ОТНОСНО:
ПЛАНИНАТА ЗЕВС И ДИАМАНТИТЕ НА ЮПИТЕР
Както вече е добре известно, образуванието на Европа, познато под името планината Зевс, е било първоначално част от Юпитер. Предположението, че ядрата на газообразните гиганти вероятно се състоят от диаманти, е направено за първи път от Марвин Рос от Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“ към Калифорнийския университет в класическия му труд „Ледените наноси на Уран и Нептун — диаманти в небето?“ (сп. „Нейчър“, том 292, № 5822, стр. 435–436, 30 юли, 1981 г.) Учудващо е, че Рос не е включил в изчисленията си и Юпитер.
Потъването на планината Зевс предизвика истински хор от ридания, които смятам за абсолютно нелепи — поради причините, изложени по-долу:
Без да се впускам в подробности, които ще съобщя в следващата кореспонденция, мисля, че диамантеното ядро на Юпитер вероятно е имало първоначална маса най-малко 1028 грама. Тя е десет милиарда пъти по-голяма от тази на планината Зевс.
Въпреки че голяма част от този материал несъмнено е бил унищожен при взривяването на планетата и образуването на — очевидно изкуственото — слънце Луцифер, не е възможно планината Зевс да е единственият оцелял къс. Въпреки че голяма част от тези отломки са паднали обратно към Луцифер, значителен процент от тях вероятно са започнали да кръжат в орбита — и все още би трябвало да са там. Според елементарната теория на орбиталното отклонение те ще се връщат периодично към мястото, където са се зародили. Разбира се, не е възможно да се направи точно изчисление, но смятам, че отломки с обща маса най-малко един милион пъти по-голяма от тази на планината Зевс все още се намират в орбита някъде близо до Луцифер. Следователно загубата на един малък къс, който и бездруго имаше доста неудобно местонахождение на Европа, практически е без значение. Предлагам да се изгради колкото се може по-скоро една система от космически радари, чиято единствена задача ще бъде търсенето на тези отломки.
Въпреки че масовото производство на изключително тънки диамантени пластове съществува от 1987 г., никога не е било възможно да се произвеждат диаманти на едро. Наличието им в мегатонни количества може да преобрази напълно много индустрии и да създаде съвършено нови. В частност, както са изтъкнали Айзъкс и неговият екип преди почти сто години (вж. „Сайънс“, том 151, стр. 682–683, 1966 г.), диамантът е единственият строителен материал, от който би могъл да бъде изграден така нареченият космически асансьор; с него транспортът извън Земята ще може да се ползва при незначителни разходи. Диамантените планини, които сега се намират в орбита около сателитите на Юпитер, могат да ни отворят вратите към цялата Слънчева система; колко нищожни в сравнение с това изглеждат всички досегашни предназначения на кварцово-кристалната форма на въглерода!