— Майк, изходът от изборите в Русия няма ли да се отрази на преговорите? — попита Худ.
— Не мисля. Новият руски президент Кирил Жанин в миналото бе кръстосал оръжия с украинския лидер Вешник, но Жанин е професионалист. Той ще подаде маслиновото клонче. Във всеки случай нашата прогноза за следващата седмица не предвижда червен сигнал.
Худ кимна. Ан знаеше, че той не се осланя твърде на „трите П“ — прогнози, проучване на общественото мнение и психология — но поне вече се правеше, че се вслушва в тях. Откакто бе постъпил в оперативния център, Пол и щатният психолог Лиз Гордън се държаха помежду си като Кларънс Дароу и Уилям Дженингс Брайън1.
— Надявам се да си прав — продължи Худ. — Но ако на центъра се наложи нещо повече от син сигнал, аз искам лично да подпиша заповедта за действията ни.
Кракът на Роджърс престана да се движи. Светлокафявите му очи, които обикновено имаха златист оттенък, потъмняха.
— И аз мога да се справя с такова нещо, Пол.
— Никога не съм казвал, че не можеш. Ти показа на всички на какво си способен, когато спря онези ракети в Северна Корея.
— Тогава какъв е проблемът?
— Никакъв — отвърна Худ. — Не става дума за възможностите ти, Майк. Става дума за поемането на отговорността.
— Разбирам. Но правилникът разрешава подобно нещо — упорито продължи Роджърс. — Заместник-директорът има право да одобрява операции, когато директора го няма.
— Изразът е „когато не е в състояние“, а не „когато го няма“. А аз няма да бъда в „несъстояние“, пък и ти знаеш как гледа Конгресът на операциите ни в чужбина. Ако нещо не е както трябва, мен ще ме викат пред сенатската комисия да давам обяснения. Затова искам да имам възможност да обяснявам нещата, които съм извършил, а не за които съм чел в твоя доклад.
Вирнатият нос на Роджърс, чупен четири пъти по време на баскетболни мачове в колежа, увисна леко.
— Разбирам.
— Но не си съгласен — допълни го Худ.
— Да. Честно казано, аз с удоволствие бих се явил в Конгреса. Бих им показал на онези мухльовци как се управлява с действия, а не с консенсус.
— Точно затова искам аз да се разправям с тях, Майк — каза Худ. — Все пак те ни плащат сметките, нали?
— И затова хора като Оли Норт правят такива работи — намуси се Роджърс. — Обикалят всички координационни комитети на заместник-директорите, онези сукалчета вземат решения по негови препоръки, после не ги изпълняват с месеци, а когато се натуткат, вече е толкова късно и всичко е така объркано, че не си заслужава изобщо да се говори.
Худ като че ли искаше да каже нещо, а Роджърс като че ли беше готов да го изслуша, но двамата само се изгледаха мълчаливо.
— Добре де — намеси се оживено Ан. — Това ни дава възможност да контролираме всички онези напрегнати случаи на освобождаване на единични заложници, които са „зелени“, и „сините“ случаи на повече от един заложници, взети вътре в страната. А „жълтите“ случаи на освобождаване на заложници в чужбина и „червените“, които означават бойна обстановка, остават върху твоите рамене. — Тя затвори корицата на дневника си и като погледна часовника си, се изправи: — Пол, ще изпратиш ли графика си и на нашите компютри?
Худ погледна монитора си. Той натисна Alt/F6 на клавиатурата, после чукна PB/Enter и MP/Enter.
— Готово.
— Чудесно. Нали ще се опиташ да прекараш приятно отпуската си?
Худ кимна. После отново погледна Роджърс:
— Благодаря ти за помощта — каза той, като стана и се ръкува с Роджърс през бюрото. — Ако знаех как, бих ти помогнал, Майк.
— Довиждане след седмица — отговори Роджърс, а после се обърна и излезе от стаята.
— Довиждане. — Ан помаха на Худ с ръка и му се усмихна окуражително. — Не забравяй да ни пишеш… И си почини.
— Ще ти изпратя картичка от Блупърс.
Ан затвори вратата и последва Роджърс по коридора. Тя си проправи път с лакти между колегите и изтича да го настигне зад затворената врата на отдела за събиране на разузнавателна информация.
1
Известни американски адвокати и политици, работили съвместно до 30-те години на века, които не са се вслушвали твърде в мненията си, но са се уважавали взаимно. — Б.пр.