— Трябва да умеем да се съобразяваме с промените на времето — натърти Догин. — Нека да ти напомня нещо, което е казал Сталин в речта си пред руския народ през юли 1941: „В нашите редици няма място за ревльовци и страхливци, за паникьори и дезертьори. Нашият народ трябва да не познава страха“. Ти си смел и разумен човек, генерале. Довери ми се и аз те уверявам, че доверието ти ще бъде възнаградено.
Догин натисна бутона и изображението му изчезна. Загледан в тъмния екран, Орлов не остана изненадан от смъмрянето, но и отговорът на Догин изобщо не беше го успокоил. Всъщност точно този отговор го накара да се замисли дали не се е доверил твърде много на Догин. Какво ли имаше предвид, като му напомни думите на Сталин от началото на Втората световна война? Опита се да потисне тревогата, която го беше обхванала. Дали министър Догин не се опитваше да намекне, че Русия може да бъде въвлечена във война? И ако е така, срещу кого?
20.
Вторник, 3:05 часа сутринта, Токио
Саймън Ли-Черния, роден и израснал в Хонолулу, бе решил да посвети живота си на работа в полицията на 24 август 1967 година. Един ден, когато беше на седем години, той гледаше как баща му — второстепенен филмов актьор — играеше в сцена с Джак Лорд и Джеймс Макартър в телевизионната серия „Хаваи пет-О“. Не знаеше дали енергичността на Лорд, или фактът, че той успяваше да малтретира баща му, го накараха да се запали толкова от полицейската работа. Но прякорът му дойде поради факта, че бе придобил навика да боядисва косата си гарвановочерна като на Лорд в онзи сериал.
Каквато и да бе истинската причина, Ли все пак постъпи във ФБР през 1983 година, дипломира се на трето място в групата си в академията и се върна в Хонолулу като истински агент. На два пъти отказа повишение, за да може да остане на мястото си и да върши онова, което обичаше: да лови лошите и да прави света по-чист.
Точно затова се намираше и в Токио, работейки под прикритие като самолетен механик с благословията на японските сили за гражданска зашита8. В Япония през Хаваите се доставяха наркотици от Южна Америка и затова заедно с партньора си в Хонолулу Ли наблюдаваше частните самолети, които кацат и излитат, като проследяваше съмнителните полети.
„Гълфстрийм III“ бе един от съмнителните самолети. Партньорът на Ли в Хаваи го бе проследил от Колумбия и установил, че принадлежи на фирма за производство и доставка на тестени изделия в Ню Йорк. Официално той превозваше подправки, използвани за производството на специалитета на производителя — асортимент от екзотични кифли. Когато го събудиха в хотела, намиращ се само на пет минути с кола от летището, Ли се обади на партньора си — сержант Кен Савара от японската гражданска защита — и бързо тръгна към службата си.
Докато се въртеше около турбовитловия JT3D-7 в ъгъла на хангара на летището, Ли чуваше чрез слушалките в шлема си разговорите от кулата. След две седмици работа с този двигател той чувстваше, че го познава по-добре от когото и да било в „Прат & Уитни“. Гълфстриймът кацна и бе насочен за бързо презареждане, преди да излети към Владивосток.
Това беше още по-съмнително според Ли, тъй като се носеха слухове, че производителят на тестени изделия е свързан с руската мафия.
Като се чувстваше леко пристегнат от бронираната жилетка, която носеше под якето си, Ли остави инструментите и се насочи към телефона, висящ на стената на хангара. Усещаше тежестта на 38-калибровия „Смит & Уесън“ под лявото си рамо, докато набираше номера на Кен.
— Кен. Гълфстриймът току-що кацна и се насочва към хангар номер две. Ще се срещнем там.
— Остави аз да го проверя — отговори Кен.
— Не.
— Но твоят японски е ужасен, Черен…
— Твоят испански е по-лош. Ще се срещнем там.
Беше преди изгрев и въпреки че летището не бе толкова натоварено като онова в Хонолулу преди повече от шест часа в 2:35 местно време, то все пак бе достатъчно оживено поради непрекъснатите полети от изток и запад, които се пресичаха тук. Ли знаеше, че повечето гангстери, хора като Арам Вонев и Дмитрий Шович, обичаха техните самолети да кацат на големи граждански летища, вместо да използват малки писти, които правителствените агенти могат лесно да открият и наблюдават. Тези двама престъпници предпочитаха самолетите им да кацат и излитат през деня и открито, когато нито пазителите на закона, нито съперничещите им гангстери очакваха да ги видят. В Хонолулу, така както в Мексико и Богота преди това, този самолет бе кацал и излитал посред бял ден.
8
След капитулацията си в края на Втората световна война Япония няма право на собствена армия, поради което всъщност силите й за отбрана се наричат „Гражданска защита“. — Б.пр.