— Не, но съм сигурен, че ще ги видим скоро — отвърна Винс. — Имам обаче самолета, който следим по топлинното излъчване по молба на АБН9. Той прелетя от Колумбия до Мексико, после кацна в Хонолулу, в Япония и Владивосток.
— Наркокартелите работят с Русия. Това не е нещо ново.
— Така е. Но когато кацна във Владивосток, ние имахме отгоре сателит, така че можехме да го наблюдаваме. За пръв път виждам такъв самолет да бъде разтоварван от войници на спецназ.
Хърбърт се надигна на стола си.
— Колко бяха?
— По-малко от дузина и всички в бели камуфлажни облекла. И което е по-важно, сандъците веднага бяха натоварени в камиони на тихоокеанския флот. Може би сме наблюдавали многостранна нарковръзка.
Хърбърт си спомни за срещата между Шович, генерал Косигин и министър Догин.
— Знаеш ли, това може да е нещо повече от обикновена връзка на военни с гангстерите. Камионите още там ли са?
— Да — отговори Винс. — Товарят сандъците по дузини. Единият камион е вече почти пълен.
— Сандъците с еднакво тегло ли изглеждат?
— Абсолютно. Продълговати са, но като че ли и в двата си края тежат еднакво.
— Прослушай операцията с аудиосателитната връзка. Ако има нещо особено, ми звънни.
— Добре.
— И освен това, Стив, обади се да ми кажеш накъде са се отправили камионите — завърши Хърбърт и звънна на Майк Роджърс.
Роджърс го нямаше в кабинета, но щом видя на пейджъра си, че Хърбърт го търси, се появи.
Когато Хърбърт му разказа онова, което знаеше, Роджърс се замисли.
— Значи руснаците открито си работят с наркобароните. Е, все трябва да си осигурят отнякъде твърда валута. Само че се чудя…
— Извинявай — прекъсна го Хърбърт, когато телефонът му звънна. Той натисна бутона на спикера:
— Да?
— Боб, обажда се Даръл. ФБР са загубили човека си в Токио.
— Какво се е случило?
— Застреляли са го от екипажа на гълфстрийма — мрачно отвърна Маккаски. — Японците също са загубили своя човек в престрелката.
— Даръл, обажда се Майк — намеси се Роджърс. — Има ли някой ранен от хората в самолета?
— Не знаем. Хората от наземния екипаж не говорят много. Страхуват се.
— Или са подкупени — обади се Хърбърт. — Съжалявам, Дар. Той имаше ли семейство?
— Само баща. Ще се поинтересувам дали има нужда от помощ.
— Добре.
— Предполагам, че това прави още по-явна връзката между самолета и руските наркотрафиканти — каза Маккаски. — Даже и колумбийците не са толкова ненормални, че да стрелят на чуждо международно летище.
— Така е — съгласи се Хърбърт. — Застреляли са момчетата, които са се опитали да проверят сандъците. Загазили са здравата и на мен много би ми се искало да пусна „Защитник“ да ги пораздруса.
Хърбърт затвори и помълча секунда, докато дойде на себе си. Тези неща винаги действаха зле на служителя от разузнаването. Още повече, когато човекът беше имал семейство. Той погледна към Роджърс:
— За какво се чудеше преди малко, генерале?
Роджърс изглеждаше по-мрачен отпреди:
— Дали това има някаква връзка с онова, което е открил Мат? Нашето дете чудо преди малко говори с мен и Пол. Той е влязъл чрез компютъра си в сметката на Кремъл в банката в Рияд, където има около десет милиарда долара. Открил е, че оттам привеждат заплати на няколко доста скъпоплатени служители в новото телевизионно студио в Ермитажа. Също и в Министерството на вътрешните работи. Това са хора, за които нямаме никаква информация отпреди. Неизвестни.
— Което означава, че някой е вписал фалшиви имена в сметката — каза Хърбърт. — За да може да плаща на хора, които работят нещо секретно в Санкт Петербург.
— Точно така. Както и да купува високи технологии от Япония, Германия и САЩ. Компоненти, които се изпращат после на Министерството на вътрешните работи. Започва да ми мирише. Струва ми се, че Догин извършва някаква сложна разузнавателна операция. Може би и Орлов е там, за да помага за някаква орбитална машинария, която също се използва.
Хърбърт се удари по челото:
— Тогава, ако приемем, че Догин е шефът, и при това поддържа близки отношения с руската мафия, има твърде голяма вероятност той да планира някакъв преврат. На него не му трябват оръжия, защото генерал Косигин го подкрепя.