— Бъгс? Пол още ли е в ОСТ10?
— Така мисля — отговори Бенет.
— Попитай го дали може да дойде в кабинета на Боб Хърбърт. Имаме нещо да поговорим с него.
— Добре.
Когато Бенет затвори, Роджърс се обърна към Хърбърт:
— Ей сега ще разберем дали е съгласен.
— Даже и да го убедиш, комисията в Конгреса няма да го направи, ако ще и хиляда години да ги убеждаваме.
— Те вече са одобрили едно влизане на „Защитник“ в Русия. Даръл и Марта ще ги накарат да одобрят още едно.
— Ами ако не успеят?
— Ти какво би направил, Боб?
Хърбърт постоя мълчаливо:
— Господи, Майк, нали знаеш какво бих направил.
— Би ги изпратил там, защото така трябва и защото те са точно хората, които могат да свършат работата, и ти добре знаеш това. Ние и двамата с теб се поклонихме пред ковчега на Бас Мур след мисията в Северна Корея… Аз отговарях за това. Бил съм и в други мисии, в които са загивали наши войници. Но това не бива да ни демобилизира. Точно за това създадохме „Защитник“.
На вратата на Хърбърт се звънна и той пусна Худ да влезе. Изморените очи на директора се спряха върху Хърбърт:
— Не ми се виждаш весел, Боб. Какво има?
Роджърс му каза. Худ се настани в края на бюрото на Хърбърт и слушаше, без да прекъсва генерала, който го информира за положението в Русия и за идеята си относно „Защитник“.
Когато той свърши, Худ заговори:
— Как, мислиш, ще реагират на това нашите терористи? Няма ли това да провали сделката ни с тях?
— Не. Те изрично ни казаха да не се намесваме в Източна Европа, не ставаше дума за Централна Русия. Във всеки случай ние ще влезем и излезем, преди те да разберат.
— Вероятно. Тогава да се насочим към по-важния въпрос. Ти знаеш как гледам аз на прилагането на сила вместо преговори.
— Точно както и аз — каза Роджърс. — По-добре да стреляш с думи, отколкото с оръжие. Но ние няма да можем да накараме с думи този влак да се върне във Владивосток.
— Вероятно — съгласи се Худ. — Което повдига и много други въпроси. Нека приемем, че получим разрешение да изпратим „Защитник“ в акция и открием какво има във влака. Да речем, че е хероин. И тогава какво? Ще го вземем ли, ще го унищожим ли, или ще се обадим на Жанин да изпрати руски войски да се бият срещу своите?
— Когато лисицата ти попадне на мерника, не сваляш пушката и не викаш кучетата да я хванат. Такава грешка бе допусната с нацистите в Полша, с Кастро в Куба и с комунистите във Виетнам. Знаем до какво доведе това.
Худ поклати глава:
— Ти говориш за нападение над Русия.
— Да, така е — настоя Роджърс. — А те не ни ли атакуваха току-що?
— Това беше различно.
— Кажи го на семействата на загиналите. — Роджърс се приближи до Худ. — Пол, ние не сме поредната бавноподвижна държавна агенция. Оперативният център бе създаден да върши работа. Такава, каквато ЦРУ, Държавният департамент и военните не могат да свършат. Само ние имаме възможност да го направим. Чарли Скуайърс създаде „Защитник“ с пълното съзнание, че хората му ще си играят с огъня не по-различно от която и да било друга елитна военна част, като се започне от специалните части на оманската кралска гвардия и се стигне до гражданската гвардия на Екваториална Гвинея. Онова, към което трябва да се стремим и в което сме длъжни да вярваме, е, че ако всички си вършим работата и действаме с разум, можем да се справим с нещата без много шум.
Худ погледна Хърбърт:
— Ти как мислиш?
Хърбърт затвори очи и се почеса по бузата:
— Колкото повече остарявам, толкова по-неприятна ми става мисълта, че заради политически пристрастия могат да загиват хора. Но екипът Догин — Шович — Косигин е един истински кошмар и харесва ли ми или не, оперативният център трябва да се справи с него.
— Ами Санкт Петербург? — попита Худ. — Нали решихме, че нарушаването на връзката между мозъка и тялото ще бъде достатъчна.
— Този дракон е по-голям, отколкото си мислехме — каза Роджърс. — Като махнем главата, тялото може да живее още достатъчно дълго, за да причини доста сериозни неприятности. Тези наркотици или пари, или каквото и да се намира във влака, може да направят точно това.
Хърбърт се приближи до Худ. Той го потупа с ръка по коляното:
— И ти не ми изглеждаш много весел, шефе. Както каза за мен, когато влезе.