— Каква ужасна архитектура — каза той на Пим, който шофираше наземната кола на графа.
— Най-грозната постройка в града — съгласи се весело телохранителят. — Датира от времето на имперския архитект лорд Доно Ворутиър при Лудия Юри. Чичо на по-сетнешния вицеадмирал. Успял да изгради пет големи постройки преди да убият Юри, когато го спрели. Общинският стадион се нарежда веднага след тази, но не можем да си позволим да я разрушим.
— Прилича на място от рода на тези, където в мазетата има тъмници. Боядисана в зеления цвят на институцията. Лудница, управлявана от лекари без никаква етика.
— Така си е — каза Пим, съобщи на стражите при портата къде отиват, вкара колата и мина пред огромна стълба.
— Пим… тази стълба не е ли прекалено голяма?
— Да — усмихна се телохранителят. — Ще получите схващане на мускулите, ако се опитате да я изкачите на един дъх. — Пим намали скоростта и спря, та Марк да слезе. — Но ако отидете в левия й край, на равнището на терена ще намерите малка врата и фоайе с тръбен подемник. Всъщност всички влизат оттам.
— Благодаря. — Пим вдигна предния капак и Марк излезе. — Какво се е случило на лорд Доно след царуването на Лудия Юри? Предполагам, че е убит от Лигата за архитектурна защита.
— Не, оттеглил се в провинцията, живял за сметка на дъщеря си и зет си и умрял напълно луд. Сега в тяхното имение има странен комплекс от кули, който се разглежда срещу входна такса. — Пим махна с ръка, капакът се затвори и колата се отдалечи.
Марк отиде наляво, както му беше казал Пим. Беше пристигнал бодър и рано… е, поне навреме. Беше взел един хладен душ, облякъл удобни цивилни дрехи и се беше натъпкал с достатъчно количество болкоуспокояващи хапчета, витамини, лекарства срещу махмурлук и стимуланти и се чувстваше неестествено нормално. Повече неестествено, отколкото нормално. Но беше решен да не позволи на Илян да го лиши от шанса му.
Той се представи на охраната от ИмпСи във фоайето.
— Аз съм лорд Воркосиган27. Чакат ме.
— От отдавна — изръмжа един глас от тръбния подемник и оттам излезе самият Илян. Охраната застана мирно. Илян даде команда свободно с едно не съвсем уставно махане на ръка. Той също беше взел душ и се беше облякъл в обичайната си неофициална зелена униформа. Марк подозираше, че и Илян е закусвал хапчета.
— Благодаря ти, сержант, аз ще го взема със себе си горе.
— Колко потискащо е да се работи тук — каза Марк, когато влезе в тръбния подемник до шефа на ИмпСи.
— Да — въздъхна Илян. — Веднъж бях в сградата на Федералното разузнаване на Ескобар. Четирийсет и пет етажа, всичките стъклени… Никога не съм бил толкова близко до идеята за емиграция. Доно Ворутиър е трябвало да бъде удушен още при раждане. Но… сега тази сграда тук е моя. — Илян махна с ръка към съмнителната си собственост.
Илян го заведе дълбоко в… да, тази сграда определено имаше недра, реши Марк. Недрата на ИмпСи. Стъпките им кънтяха по голия коридор, от двете страни на който имаше малки, подобни на ниши стаички. Марк видя през полуотворените врати строго секретни комуникационни пултове и хора, облечени в зелени униформи. В дъното на коридора имаше голям автомат за кафе. Помисли си, че Илян нарочно го заведе в стая номер тринайсет.
— На този пулт са заредени всички получени рапорти, отнасящи се до издирването на лейтенант Воркосиган — каза хладно Илян. — Щом смятате, че можете да се оправите по-добре от моите опитни аналитици, заповядайте.
— Благодаря, сър. — Марк се хлъзна в ергономичния стол и включи видеомонитора. — Много великодушно от ваша страна.
— Не трябваше да се оплаквате, милорд — каза Илян с поучителен тон. „Грегор сигурно го е скастрил рано сутринта“ — помисли си Марк, когато Илян излезе с подчертано саркастично кимване. Враждебност? Не. Не е справедливо да смята това за враждебност. Илян не беше толкова враждебен, колкото имаше право да бъде. „Просто подчинение на императора“ — реши Марк и потрепери. Ако наистина искаше, Илян би могъл да стои наравно с Грегор по такъв важен въпрос на сигурността като този. „Той е отчаян.“
Марк пое дълбоко дъх и се потопи във файловете — в четене, слушане, гледане. Илян беше поработил добре във всичко. Имаше буквално стотици рапорти, изготвяни от петдесет или шестдесет различни агенти, внедрени в близките кръстовища на космическите канали. Някои бяха къси и отрицателни. Други бяха дълги и отрицателни. Но някои агенти, изглежда, бяха посетили, поне по веднъж, всички възможни криолаборатории на Джексън Хол, нейните орбитални станции и станциите за скок и няколко съседни локални космически системи. Имаше дори няколко неотдавна получени рапорта от Ескобар.
27
Преводаческа или авторска грешка; той би трябвало все още да се представя като „лорд Марк“, а не „лорд Воркосиган“. Бел.Mandor.