— Така значи, адмирале — промърмори той.
— Точно така — отговори автоматично Марк, олюля се, когато совалката се наклони по-остро, и се помъчи да преодолее слабостта, обхванала коленете му, и изтощението си. През нощта преди мисията не беше мигнал. Барапутранец тук?
Баронът повдигна вежди.
— Кой е този по дрехите ти?
Марк се погледна. Кръвта още не беше станала кафява, още беше влажна, лепкава и студена. Откри, че му се ще да отговори „Брат ми“, за да го шокира. Но не беше сигурен, че може да шокира барон Барапутра. Плануваха ли Куин и компания да яхнат този тигър, и как? Сега вече разбра защо совалката кръжи над бойната зона, без да се страхува от вражески огън.
Намери Куин и Торн в пилотската кабина заедно с Кимура, командира на Жълтата команда. Куин беше на комуникационната станция на совалката, отметнала назад сивата качулка; тъмните й, мокри от пот къдрици бяха разбъркани.
— Фармингам! Докладвай! — крещеше тя по командния канал. — Трябва да излитате. Барапутрански въздушни подкрепления летят почти над вас.
На другата станция срещу тази на Куин, Торн наблюдаваше тактическото холовидео. Две цветни точки — техни совалки-изтребители, пикираха, но не успяха да унищожат групата неприятелски совалки, които минаваха над призрачния град, астрална проекция на живия град под тях. Марк погледна през прозореца над раменете на пилота, но не можа да види истинската картина в огряната от слънце утринна мъгла.
— Имаме един пострадал, който се възстановява, — отговори Фармингам. — След минутка командата се връща.
— Всички останали налице ли са? Медик Норууд с вас ли е? Не мога да се свържа с него!
Настъпи малко забавяне. Стиснатите юмруци на Куин се разтвориха. Ноктите й бяха изгризани до кръв. Най-после се чу гласът на Фармингам.
— Току-що го взехме. Взехме всички — и живи, и мъртви, с изключение на Филипи. Не искам никого да оставя на тези мръсни копелета, ако мога да ги прибера.
— Ние взехме Филипи.
— Слава Богу! В такъв случай всички са налице. Излитаме, капитан Куин.
— Ценен товар, Фармингам — каза Куин. — Ще се срещнем под огневото прикритие на „Перегрин“. Изтребителите ще охраняват фланговете ви. — На тактическия монитор Дендарии точките се отделиха от тежко движещия се враг и ги оставиха зад себе си.
— Ами вашите флангове?
— Ще бъдем непосредствено зад вас. Жълтата команда ни осигури билет първа класа за станция Фел.
— И оттам ще потеглим обратно?
— Не. „Ариел“ има някои повреди. Там ще сме на док. Всичко е уредено.
— Разбрано. Ще се видим там.
Най-после Дендарии формацията се събра и започна да ускорява нагоре. Марк седна на ергономичния стол и се загледа в тактическия монитор. Скоро разбра, че совалките-изтребители са изложени на по-голям риск от десантните. Една от тях очевидно бе ударена и се прилепи плътно до кораба на Жълтата команда. Самата формация определи скоростта си като се съобразяваше с пострадалата совалка. По изключение нещата вървяха по план. Когато напуснаха атмосферата и излязоха в орбита, барапутранските им преследвачи с нежелание останаха назад.
За момент Куин подпря лакти на пулта и скри червено-бялото си лице зад ръцете, разтривайки клепачи. Торн седеше блед и мълчалив. Куин, Торн и той самият — всички носеха по себе си кръвта на Майлс. Като червена лента, която ги свързваше.
Най-после се показа и станцията Фел. Беше огромна конструкция, най-голямата орбитална разпределителна станция, която обикаляше около Джексън Хол, щаб и дом на Къща Фел. Барон Фел обичаше да е винаги отгоре. В деликатната взаимосвързана мрежа на големите Къщи Къща Фел вероятно имаше най-силната груба мощ в смисъл на капацитет за разрушаване. Но грубата сила рядко е изгодна, парите обикновено идват от сполучливия удар. С какво щяха да платят Дендарии, за да си осигурят помощ от станция Фел или поне неутралитет? С барон Барапутра, който сега беше затворен в товарното отделение? Какъв вид разменни чипове бяха клоновете? Дребни стотинки? И само като си помислеше, че беше презирал джексънианците тъкмо заради търговията им с плът!
Станция Фел тъкмо минаваше през еклиптиката18 на планетата, напредващата линия на слънчевата светлина разкриваше огромните й простори. Приложиха обратно ускорение, насочиха се към един ръкав и се свързваха с контролната кула на Фел. Изневиделица се появи ескорт от тежко въоръжени влекачи. „Перегрин“ акостира. Десантните и изтребителните совалки, които обикаляха като в танц около кораба-майка, покорно легнаха на доковите челюсти. „Перегрин“ леко се придвижи към определения му стълб за привързване.
18
Голям кръг от небесната сфера, който се получава от пресичането й с плоскостта на планетната орбита. — Б.пр.