— Стой далече от нея!
Гласът бил на най-младия от неговите племенници, Джофри Веларион, тригодишно момче. Винаги ранобудник, Джоф станал и се промъкнал долу, за да види своя млад дракон, Тираксес. Уплашен, че момчето ще вдигне тревога, принц Емонд му викнал да мълчи, после го бутнал назад в купчина драконови изпражнения. Когато Джоф започнал да врещи, Емонд затичал към Вхагар и се покатерил на гърба ѝ. По-късно щял да каже, че бил толкова уплашен да не го хванат, че забравил да го е страх, че ще го изгорят до смърт и изядат.
Наречете го дързост, наречете го лудост, наречете го късмет или волята на боговете, или каприза на драконите. Кой може да разбере ума на такъв звяр? Знаем следното: Вхагар изревала, скочила на крака, разтърсила се буйно… после откъснала веригите си и полетяла. И момчето принц Емонд Таргариен станал драконов ездач: направил два кръга около кулите на Висок прилив и отново се спуснал долу.
Но когато кацнал, синовете на Ренира го чакали.
Джофри изтичал да доведе братята си, когато Емонд се издигнал в небето, и Джейс и Люк се отзовали на призива му. Принцчетата Веларион били по-малки от Емонд — Джейс на шест, Люк на пет, Джоф само на три — но били трима и се въоръжили с дървени мечове от двора за упражнения. И връхлетели срещу Емонд с ярост. Той се отбранявал, счупил с юмрук носа на Люк, после изтръгнал меча от ръцете на Джоф, изпердашил го с него по тила и го смъкнал на колене. Докато по-малките момчета изпълзявали настрана от него, разкървавени и натъртени, принцът започнал да им се подиграва, като се смеел и ги наричал „Силните“10. Джейс поне бил достатъчно голям, за да схване обидата. Налетял отново на Емонд, но по-голямото момче започнало да го пердаши жестоко… докато Люк не дошъл да спаси брат си: извадил камата си, посякъл Емонд през лицето и избол дясното му око. Докато конярчетата най-сетне притичат да разтърват биещите се, принцът се гърчел на земята, виел от болка, а Вхагар също ревяла.
След това крал Визерис се опитал да ги помири, като настоял всяко от момчетата да се извини на съперниците си от другата страна, но тези вежливости не усмирили отмъстителните им майки. Кралица Алисент настояла, че едно от очите на Люцерис Веларион също трябва да бъде извадено, заради окото, което той избол на Емонд. Принцеса Ренира не давала и дума да става за това, но настояла принц Емонд да бъде разпитан „строго“, докато не разкрие къде е чул синовете ѝ да бъдат наричани „Силните“. Да бъдат наричани така било равносилно да се каже, че са копелета, без никакво право на наследство… и че самата тя е виновна във върховна измяна. Притиснат от краля, принц Емонд разкрил, че брат му Егон му казал, че били Стронг, тоест „Силните“, а принц Егон казал само: „Всички го знаят. Само ги погледнете“.
Накрая крал Визерис сложил край на разпита, като заявил, че не иска да слуша повече. Никакви очи нямало да се вадят, постановил той… но ако някой — „мъж или жена, или дете, благороден или простосмъртен, или от кралски род“ — се подиграе на внуците му, наричайки ги „Силните“ отново, езикът му щял да бъде изтръгнат с нажежени клещи. Негова милост след това заповядал на жена си и дъщеря си да се целунат и да си дадат клетви за любов и привързаност. Но фалшивите им усмивки и празни думи не заблудили никого освен краля. Колкото до момчетата, принц Емонд казвал по-късно, че е загубил око и спечелил дракон в онзи ден, и го смятал за честна размяна.
За да предотврати бъдещ конфликт и да сложи край на тези „злобни слухове и долни клевети“, крал Визерис постановил, че кралица Алисент и синовете ѝ ще се върнат с него в двора, а принцеса Ренира ще пребивава на Драконов камък със синовете си. Оттук насетне сир Ерик Каргил от Кралската гвардия щял да служи като неин заклет щит, докато Троши кости се върне в Харънхъл.
Тези наредби не зарадвали никого, пише септон Юстас. Гъбата му възразява: поне един мъж бил приятно възбуден от декретите, защото Драконов камък и Дрифтмарк били доста близо и тази близост щяла да даде на Демън Таргариен изобилна възможност да утешава племенничката си, принцеса Ренира, без знанието на краля.
Въпреки че Визерис I щял да управлява още девет години, кървавите семена на Танца на драконите вече били посети и 120-та СЗ била годината, в която започнали да никнат. Следващите, които щели да загинат, били по-големите Силни. Лайънъл Стронг, лорд на Харънхъл и Ръка на краля, придружил своя син и наследник сир Харвин на връщане към неговия голям полуразрушен замък на езерния бряг. Скоро след пристигането им избухнал пожар в кулата, където спели, и баща и син били убити, заедно с трима от свитата им и дванайсет слуги.