Причината за пожара така и не била разкрита. Някои го отдавали на проста случайност, докато други мърморели, че седалището на Харън Черния било прокълнато и носело само гибел на всеки, който го владеел. Мнозина подозирали, че пожарът бил предумишлен. Гъбата намеква, че Морската змия стоял зад него, като акт на отмъщение над мъжа, който направил сина му рогоносец. Септон Юстас, по-правдоподобно, подозира принц Демън, че е премахнал съперник за сърцето на принцеса Ренира. Други са изказвали идеята, че Ларис Кривото стъпало може да е бил виновникът: след като баща му и по-големият му брат умрели, той станал господарят на Харънхъл. Най-смущаващата възможност била изтъкната не от кого да е, а от Великия майстер Мелос, който размишлява, че самият крал може да е издал заповедта. Ако Визерис е стигнал до приемането, че слуховете за бащинството на децата на Ренира са верни, напълно е възможно да е пожелал да премахне мъжа, който е опозорил дъщеря му, за да не би по някакъв начин да разкрие незаконността на синовете ѝ. Ако е било така, то смъртта на Лайънъл Стронг е била нещастна злополука, тъй като решението на негово благородие да види сина си отново в Харънхъл не е било предвидено.
Лорд Стронг бил Ръката на краля и Визерис бил свикнал да разчита на неговата сила и съвет. Негова милост стигнал до трийсет и четири годишна възраст и станал доста дебел. Не притежавал вече жизнеността на млад мъж и страдал от подагра, болки в ставите, болка в гърба и стягане в гърдите, които периодично го измъчвали и го оставяли със зачервено лице и задъхан. Управлението на кралството било плашеща задача; кралят се нуждаел от силна, способна Ръка, която да поеме на плещите си част от бремето му. За кратко помислил да повика принцеса Ренира. Кой по-добре щял да управлява с него от дъщерята, която той смятал да го наследи на Железния трон? Но това щяло да означава да върне принцесата и синовете ѝ в Кралски чертог, където конфликтът с кралицата и нейната челяд щял да бъде неизбежен. Помислил също така за брат си, докато не си спомнил за предишните прояви на принц Демън на малкия съвет. Великият майстер Мелос предложил да се доведе някой по-млад мъж и изредил няколко имена, но Негова милост предпочел близостта и повикал в двора сир Ото Хайтауър, бащата на кралицата, който заемал поста преди, както за Визерис, така и за Стария крал.
Но сир Ото едва-що пристигнал в Червената цитадела, за да поеме задълженията на Ръката, когато до двора стигнала вестта, че принцеса Ренира се омъжила повторно, взимайки за съпруг своя чичо, принц Демън Таргариен. Принцесата била на двайсет и три, принц Демън на трийсет и девет.
Крал, двор и простолюдие били разгневени от новината. Не била изтекла и половин година от кончината на съпругата на Демън и от съпруга на Ренира; да се оженят отново толкова скоро било оскърбление към паметта им, заявил ядосано Негова милост. Бракосъчетанието било извършено на Драконов камък, внезапно и тайно. Септон Юстас твърди, че Ренира знаела, че баща ѝ никога нямало да одобри партията, тъй че се омъжила набързо, за да е сигурна, че никой няма да осуети брака. Гъбата изтъква различна причина: принцесата отново била бременна и не желаела да роди копеле.
И така, тази ужасна 120-та година СЗ завършила, както започнала, с жена в родилни мъки. Бременността на принцеса Ренира имала по-щастлив изход от тази на лейди Лена. В заника на годината тя родила мъничък, но здрав син, белокожо принцче с тъмнолилави очи и светлосребриста коса. Нарекла го Егон. Принц Демън най-сетне имал жив син от собствената му кръв… и този нов принц, за разлика от тримата му братя, бил явно Таргариен.
В Кралски чертог обаче кралица Алисент била крайно разгневена, когато научила, че бебето било наречено Егон: приела го като пренебрежение към собствения ѝ син Егон… каквото, според „Свидетелството на Гъбата“, то определено е било11.
Във всяко отношение годината 122-ра СЗ трябва да е била радостна за дома Таргариен. Принцеса Ренира отново се озовала на родилното легло и дала на своя чичо Демън втори син, наречен Визерис на своя дядо. Детето било по-дребно и по-малко здраво от своя брат Егон и своите полубратя Велариони, но се оказало изключително бързо развиващо се дете… макар че, донякъде злокобно, драконовото яйце, поставено в люлката му, изобщо не се излюпило. Зелените взели това за лоша поличба и не се посвенили да го кажат.
По-късно същата година Кралски чертог отпразнувал и сватба. Следвайки древната традиция на дома Таргариен, крал Визерис оженил своя син Егон Старшия за своята дъщеря Хелена. Младоженецът бил петнайсетгодишен; лениво и донякъде мудно момче, казва ни септон Юстас, но обладано от повече от здравословни апетити, чревоугодник на маса, отдаден на наливане с ейл и силно вино и щипане и опипване на всяко слугинче, задържало се близо до него. Невястата, неговата сестра, била едва на тринайсет. Макар и пълничка и не толкова възхитителна като повечето Таргариени, Хелена била приятно щастливо момиче и всички били съгласни, че от нея щяло да стане чудесна майка.
11
Оттук нататък, за да избегнем объркването на двамата принцове, ще наричаме сина на кралица Алисент Егон Старшия, а сина на принцеса Ренира — Егон Младшия.