След тринайсет дни изтезания на Кръвта най-сетне позволили да умре. Кралица Алисент заповядала на Ларис Кривото стъпало да научи името му, за да може да се окъпе в кръвта на жена му и децата му, но изворите ни не казват, че това е станало. Сир Лутор Ларжент и неговите златни плащове претърсили Улицата на коприната, измъкнали навън и съблекли до голо всяка курва в Кралски чертог, но не била намерена и следа от Сиренето или от Белия червей. В своята скръб и гняв крал Егон II заповядал всички ловци на плъхове в града да бъдат измъкнати навън и обесени, и това било сторено. (Сир Ото Хайтауър докарал сто котки в Червената цитадела, за да ги заместят.)
Макар Кръвта и Сиренето да пощадили живота ѝ, не може да се каже, че кралица Хелена преживяла онзи съдбовен здрач. След това тя не можела да яде, нито да се къпе, нито да напусне покоите си, и не можела повече да понесе да гледа сина си Мелор, понеже знаела, че е нарочила него да умре. Кралят нямал друг изход, освен да вземе момчето от нея и да го даде на своята майка, вдовстващата кралица Алисент, за да го отгледа като свой син. Егон и съпругата му спели отделно оттогава насетне и кралица Хелена затъвала все по-дълбоко в лудост, докато кралят беснеел и пиел, и беснеел.
Смъртта на Драконите
Червения дракон и Златният
След смъртта на Люцерис Веларион в бурните земи и убийството на принц Джеерис пред очите на майка му в Червената цитадела Танцът на драконите навлязъл в нова фаза. И за черните, и за зелените, кръвта зовяла за кръв за отмъщение. Из цялото кралство лордове свиквали знамената си и войски се сбирали и тръгвали в поход.
В речните земи нападатели от Гарваново дърво, веещи знамената на Ренира13, се прехвърлили в земите на дома Бракън, палели жита, отмъквали овце и добитък, плячкосвали села и осквернявали всяка септа, на която се натъкнели (Блекууд били един от последните домове на юг от Шийката, които все още почитали старите богове).
Когато Бракън събрали голяма сила, за да отвърнат на удара, лорд Самуел Блекууд ги изненадал, докато лагерували под една крайречна мелница. В последвалия бой мелницата била подпалена и мъжете се сражавали и умирали часове наред, окъпани в червената светлина на пламъците. Сир Амос Бракън, начело на воинството от Каменна ограда, посякъл и убил лорд Блекууд в двубой, но самият той загинал, когато стрела от язово дърво намерила очния процеп на шлема му и се забила дълбоко в черепа му. Тази стрела уж била пусната от шестнайсетгодишната сестра на лорд Самуел Алисан, която по-късно щяла да стане известна като Черната Али, но дали това е факт, или просто фамилна легенда, не можем да знаем.
Много други тежки загуби били понесени от двете страни в това, което е останало известно като Битката на Горящата мелница… а когато Бракън най-сетне били разбити и побягнали в своите земи под командването на незаконния брат на сир Амос сир Рейлън Две реки, разбрали, че Каменна ограда бил завзет в тяхно отсъствие. Предвождано от принц Демън на Караксес силно воинство, съставено от Дари, Руут, Пайпър и Фрей, завзело замъка с щурм в отсъствието на толкова много от силата на дома Бракън. Лорд Хъмфри Бракън и останалите му деца били пленени, заедно с третата му съпруга и любовницата от простолюдието. За да не пострадат, сир Рейлън се предал. След като домът Бракън бил съкрушен по този начин, последните поддръжници на крал Егон в речните земи изгубили кураж и също положили мечовете си.
И все пак не трябва да се мисли, че зеленият съвет е седял бездейно. Сир Ото Хайтауър също бил деен, печелел лордове за каузата, наемал мечове, укрепвал защитата на Кралски чертог и усърдно търсел други съюзници. След отхвърлянето на мирните сондажи на Великия майстер Орвил Ръката удвоил усилията си, като изпратил гарвани до Зимен хребет и Орлово гнездо, до Речен пад, Бял пристан, Града на гларуса, Горчив мост, Светлия остров и петдесет други цитадели и замъци. Ездачи препускали в нощта към по-близки владения, за да призоват техните лордове и лейди в двора да се закълнат във васална вярност на крал Егон. Сир Ото също тъй се обърнал към Дорн, чийто управляващ принц, Корен Мартел, воювал някога срещу принц Демън в Каменните стъпала, но принц Корен отхвърлил предложението му.
13
Първоначално и двамата претенденти за Железния трон веели триглавия дракон на дома Таргариен, червен на черно поле, но към края на 129 г. СЗ и Егон, и Ренира въвели вариации, за да се отличават собствените им привърженици от тези на враговете. Кралят променил цвета на дракона на знамената си от червен на златен, в чест на блестящите златни люспи на своя дракон, Слънцеплам, докато кралицата съчетала герба на Таргариен с тези на дома Арин и на дома Веларион в чест на своята лейди майка и на първия ѝ съпруг, съответно.