Голямата войска на лагер около стените на Тъмбълтън надвишавала числено нападателите, но те отдавна били на едно място. Дисциплината им била разхлабена (пиянството било ежедневие в лагера, казва Великият майстер Мункун, а болести също пуснали корен), смъртта на лорд Ормунд Хайтауър ги оставила без водач, а лордовете, които пожелали да командват на негово място, били в раздор помежду си. Толкова били погълнати от собствените си конфликти и съперничества, че почти забравили за истинските си врагове. Нощното нападение на сир Адам ги заварило напълно неподготвени. Преди мъжете в армията на принц Дерон дори да са разбрали, че ги нападат, врагът бил между тях; посичали ги докато залитали от палатките си, докато оседлавали конете си, докато се мъчели да навлекат бронята си и да закопчаят оръжейните си колани.
Най-опустошителен от всичко бил драконът. Морски дим връхлитал отново и отново, бълвайки пламъци. Сто палатки скоро лумнали, дори великолепните копринени павилиони на сир Хобарт Хайтауър, лорд Ънуин Пийки и на самия принц Дерон. Град Тъмбълтън също не бил пощаден. Дюкяните, домовете и септите, които оцелели първия път, били погълнати от драконовия пламък.
Дерон Таргариен спял в палатката си, когато започнала атаката. Улф Белия бил в Тъмбълтън, отспивал пиянска нощ в един хан, наречен „Похотливият борсук“, който си присвоил. Хю Чука Коравия също така бил зад градските стени, в легло с вдовицата на един рицар, убит в първата битка. И трите дракона били извън града, в полята оттатък лагерите.
Макар да положили усилия да събудят Улф Белия от пиянската му дрямка, оказало се невъзможно да стане. Позорно се претърколил под една маса и хъркал през цялата битка. Хю Чука Коравия реагирал по-бързо. Полугол, той се втурнал по стъпалата на двора и завикал да му донесат чука, бронята и кон, за да може да препусне навън и да яхне Вермитор. Хората му се разтичали, докато Морски дим палел конюшните. Но лорд Джон Рокстън, който взел спалнята на лорд Футли заедно с жената на лорд Футли, вече бил на двора.
Когато зърнал Хю Коравия, Рокстън видял шанса си и рекъл:
— Лорд Чук, моите съболезнования.
Чука се обърнал и изръмжал:
— За какво?
— Вие умряхте в битката — отвърнал Джон Дръзкия, извадил Създателя на сираци, натикал го дълбоко в корема на Чука и разпорил копелето от слабините до гърлото.
Десетина от хората на Хю Коравия дотичали навреме, за да го видят как умира. Дори валирианска стомана като Създателя на сираци не помага много на човек, когато е един срещу десет. Джон Рокстън Дръзкия убил трима, преди и той да бъде убит. Казват, че умрял, когато кракът му се подхлъзнал на изсипалите се черва на Хю Чука, но тази подробност може би е прекалено иронична, за да е вярна.
Три противоречащи си описания има за начина, по който загинал принц Дерон Таргариен. Най-познатото твърди, че принцът се измъкнал с олюляване от павилиона си с пламнала нощница и бил убит от мирския наемник Тромбо Черния, който размазал лицето му с един замах на шипестия си боздуган. Тъкмо тази версия била предпочитаната от Тромбо Черния, който я разправял наляво и надясно. Втората версия е повече или по-малко същата, освен че принцът бил убит с меч, а не с боздуган, и убиецът му не бил Тромбо Черния, а някой неизвестен войник, който най-вероятно не е и разбрал кого е убил. В третия вариант храброто момче, известно като Дерон Сърцатия, дори не успяло да излезе навън, а умряло, когато горящият му павилион се срутил отгоре му. Това е версията, предпочетена както от „Истинното сказание“ на Мункун, така и от нас14.
Горе в небето Адам Веларион е можел да види как битката под него върви към разгром. Двама от тримата вражески драконови ездачи били мъртви, но е нямало как да го знае. Можел е обаче несъмнено да види вражеските дракони. Неоковани, те били държани извън градските стени, свободни да летят и ловуват когато пожелаят. Среброкрил и Вермитор често спели увити един около друг в полята южно от Тъмбълтън, докато Тесарион спяла и се хранела в лагера на принц Дерон западно от града, няма и на сто разтега от павилиона му.
Драконите са същества на огън и кръв; и трите се разбудили, щом битката изригнала наоколо им. Разказват, че стрелец с арбалет метнал метална стрела към Среброкрил, а четирийсет конни рицари обкръжили Вермитор с мечове, пики и брадви, с надеждата да го убият, докато е полузаспал и на земята. Заплатили за тази глупост с живота си. Другаде на полето Тесарион излетяла във въздуха и захрачила огън, а Адам Веларион обърнал Морски дим да я пресрещне.
Драконовите люспи са до голяма степен (макар и не напълно) непроницаеми за огън; предпазват по-уязвимата плът и мускулатура отдолу. С възрастта люспите на един дракон се удебеляват и стават по-твърди, което осигурява още по-голяма защита, докато пламъците му горят по-горещи и по-буйни (докато пламъците на едно новоизлюпено могат да запалят слама, то пламъците на Балерион и Вхагар в пълната им мощ биха могли и са разтапяли стомана и камък). Поради това, когато два дракона се срещнат в смъртоносен двубой, те често прилагат оръжия, различни от пламъка: нокти, черни като желязо, дълги като мечове и остри като бръсначи, челюсти толкова мощни, че могат да прехапят дори стоманена броня на рицар, опашки като камшици, за чиито пердашещи удари се знае, че трошат фургони на трески, прекършват гръбнака на коне и отпращат хора на петдесет стъпки във въздуха.
14
Каквато и да е била смъртта му, безспорно е, че Дерон Таргариен, най-младият син на крал Визерис I от кралица Алисент, умрял във Втората битка при Тъмбълтън. Лъжливите принцове, появили се с това име през царуването на Егон III, били убедително разобличени като натрапници.