Борос Баратеон загинал в бой. Спешен, след като конят му паднал от стрелите на Али Черната и нейните стрелци, той продължил да се бие, като посякъл безброй пехотинци и десетина рицари, както и лордовете Малистър и Дари. Когато Кермит Тъли стигнал до него, лорд Борос бил жив мъртвец, гологлав (смъкнал бил очукания си шлем), кървящ от десетки рани и едва стоял на краката си.
— Предайте се, сир — извикал лордът на Речен пад на лорда на Бурен край. — Победата е наша.
Лорд Баратеон отвърнал с ругатня и казал:
— По-скоро бих танцувал в ада, отколкото да нося веригите ви.
После нападнал… и шипестият железен топуз на боздугана на лорд Кермит го поразил право в лицето сред плиснала кръв, кости и мозък. Лордът на Бурен край умрял в калта на кралския път, с меча още в ръката му15.
Когато гарваните донесли вестта за битката в Червената цитадела, зеленият съвет се събрал припряно. Всички предупреждения на Морската змия се оказали верни. Скалата на Кастърли, Планински рай и Староград се забавили с отговора си на искането на краля за още войски. Когато го сторили, предложили извинения и увъртания вместо обещания. Ланистърите били въвлечени в своята война срещу Червения кракен, Хайтауър загубили твърде много мъже и не разполагали със способни командири, майката на малкия лорд Тирел написала, че имала основания да се съмнява във верността на знаменосците на своя син и „бидейки само жена, самата аз не съм годна да поведа воинство на война“. Сир Тиланд Ланистър, сир Марстън Води и сир Джулиан Уормуд били пратени оттатък Тясното море да търсят наемници в Пентос, Тирош и Мир, но никой от тях все още не се бил върнал.
Крал Егон II скоро щял да застане безпомощен пред враговете си, знаели го всички кралски хора. Бен Блекууд Кървавия, Кермит Тъли, Сабита Фрей и техните „събратя в победата“ се подготвяли да продължат настъплението си към града, а само на няколко дни зад тях идвал лорд Креган Старк с неговите северняци. Браавоският флот, пренасящ войската на Арин, напуснал Града на гларуса и плавал към Гърлото, където само младият Алин Веларион стоял на пътя му… а на лоялността на Дрифтмарк не можело да се разчита.
— Ваша милост — казал Морската змия, когато жалките останки от гордия някога зелен съвет се събрали, — трябва да се предадете. Градът не може да издържи ново опустошение. Спасете хората си и себе си. Ако абдикирате в полза на принц Егон, той ще ви позволи да облечете черното и да доживеете живота си с чест на Вала.
— Нима! — казал крал Егон. Според Мункун го казал обнадеждено.
Майка му не хранела такава надежда.
— Даде майка му за храна на дракона си — напомнила тя на сина си. — Момчето видя всичко.
Кралят се обърнал към нея отчаян.
— Какво би ме посъветвала да направя?
— Имаш заложници — отвърнала вдовстващата кралица. — Отрежи едното ухо на момчето и го прати на лорд Тъли. Предупреди ги, че ще губи друга част за всяка миля, която напреднат.
— Да — казал Егон II. — Добре. — Повикал сир Алфред Бруми, който му служил толкова добре на Драконов камък. — Идете и се погрижете за това, сир. — След като рицарят напуснал, кралят се обърнал към Корлис Веларион. — Кажете на вашето копеле да се бие храбро, милорд. Ако ме провали, ако някой от тези браавоси премине Гърлото, вашата скъпа лейди Бела също ще загуби някои части.
Морската змия нито умолявал, нито изругал, нито заплашил. Кимнал сковано, станал и напуснал. Гъбата твърди, че се спогледали с Кривото стъпало, докато излизал, но Гъбата не е присъствал, а изглежда крайно невероятно човек толкова опитен като Корлис Веларион да се е държал толкова непохватно в такъв момент.
Защото времето на Егон свършило, макар че тепърва щял да го разбере. Обърни плащовете в средите му задействали своите планове в мига, в който научили за поражението на лорд Баратеон на кралския път.
Докато сир Алфред Бруми минавал по подвижния мост към Твърдината на Мегор, където държали принц Егон, сир Перкин Бълхата и шестима от неговите рицари от канавките преградили пътя му.
— Отдръпни се, в името на краля — настоял Бруми.
— Вече имаме нов крал — отвърнал сир Перкин. Поставил ръка на рамото на сир Алфред… после го тласнал силно и го отпратил през подвижния мост върху железните шипове долу, където той се гърчил и ритал два дни, докато умре.
В същия час лейди Бела Таргариен била измъкната безопасно от агенти на лорд Ларис Кривото стъпало. Том Сплетен език го изненадали в дворовете на замъка, докато напускал конюшните, и бил обезглавен на място. „Умря както беше живял, пелтечейки“, казва Гъбата. Баща му Том Сплетена брада отсъствал от замъка, но го намерили в една кръчма на Улицата на змиорката. Когато възразил, че бил „само прост рибар, дошъл да удари малко ейл“, го удавили в буре с ейл.
15
По волята на боговете седем дни по-късно в Бурен край неговата лейди съпруга родила сина и наследника, за когото лорд Борос толкова дълго копнеел. Негово благородие оставил указания бебето да бъде наречено Егон, ако е момче, в чест на краля. Но като научила за смъртта на своя лорд в битка, лейди Баратеон нарекла детето Оливер, на баща си.