Много от мъжете, които оцелели от Битката на кралския път, си тръгнали след това обратно за Бурен край. Гладни, изтощени, ранени, пътували към дома сами или на малки групи, и вдовицата на лорд Борос Баратеон трябвало само да ги погледне, за да разбере, че вече не искат битки. А и тя не искала да изложи новородения си син, Оливер, на риск, защото това малко лордче на гърдата ѝ било бъдещето на дома Баратеон. Макар да е казано, че най-голямата ѝ дъщеря, лейди Касандра, плакала с горчиви сълзи, когато научила, че няма да бъде кралица, лейди Еленда скоро се съгласила с условията. Все още изтощена от родилните мъки, не можела лично да дойде в града за коронацията, както написала, но щяла да изпрати своя лорд баща, за да положи васална клетва вместо нея, и три от дъщерите си като заложници. Щял да ги придружи сир Уилис Фел, заедно с неговата „скъпоценна подопечна“, осемгодишната принцеса Джеера, последното живо дете на крал Егон II и бъдещата невяста на краля.
Последен реагирал Староград. Най-богатите от великите домове, притекли се на страната на крал Егон II, Хайтауър, оставали в някои отношения най-опасните, защото били в състояние да вдигнат бързо големи нови войски от улиците на Староград, а със собствените си бойни кораби и тези на близките си родственици, Редвин от Арбор, можели да поддържат значителна флота също така. Нещо повече, една четвърт от златото на Короната все още пребивавала в дълбоките подземия под Високата кула, злато, което лесно можело да се използва, за да се купят нови съюзи и наемнически части. Староград имал силата да поднови войната; единственото, което липсвало, било воля.
Лорд Ормунд съвсем наскоро бил взел нова жена, когато започнал Танцът на драконите, след като първата му умряла няколко години преди това при раждане. След смъртта му при Тъмбълтън земите и титлата му преминали към най-големия му син, Лайънъл, младеж на петнайсет, в навечерието на пълнолетие. Вторият син, Мартин, бил скуайър на лорд Редвин на Арбор; третият бил храненик в Планински рай като спътник на лорд Тирел и виночерпец на лейди майка му. И тримата били деца от първия брак на лорд Ормунд. Казват, че когато условията на лорд Веларион били поставени на Лайънъл Хайтауър, младият лорд издърпал късчето пергамент от ръката на майстера си и го накъсал, като се заклел, че ще напише отговора си с кръвта на Морската змия.
Младата вдовица на лорд баща му обаче имала други виждания. Лейди Саманта била дъщерята на лорд Доналд Тарли от Рогов хълм и лейди Джейни Роуан от Златна дъбрава, като и двата дома вдигнали оръжие на страната на кралицата през Танца. Буйна, пламенна и красива, тя нямала никакво намерение да отстъпва мястото си като владетелка на Староград и господарка на Хайтауър. Лайънъл бил с две години по-млад от нея и (според Гъбата) бил безумно влюбен в нея още от първия път, когато дошла в Староград да се омъжи за баща му. Докато преди отблъсквала плахите ухажвания на момчето, сега лейди Сам (както щели да я знаят години наред) отстъпила и му позволила да я съблазни, а след това обещала да се омъжи за него… но само ако сключи мир, „защото със сигурност бих умряла, ако загубя друг съпруг“.
Изправено пред избор между „мъртъв баща, студен в земята, и жива жена, топла и страстна в прегръдките му, момчето прояви изненадващо благоразумие за толкова знатен и избра любовта пред честта“, казва Гъбата. Лайънъл Хайтауър капитулирал, съгласил се на всички условия, поставени от лорд Корлис, включително да върне златото на Короната (с което предизвикал гнева на братовчед си, сир Майлс Хайтауър, който откраднал значителна част от това злато, но тази история не ни занимава тук). Голям скандал възникнал, когато младият лорд след това обявил намерението си да се ожени за вдовицата на баща си, а властващият тогава Върховен септон категорично забранил брака като форма на кръвосмешение, но дори това не разделило тези двама млади любовници. След това лордът на Хайтауър и Защитник на Староград отказвал да се ожени, а държал лейди Сам до себе си като любовница през следващите тринайсет години, като станал баща на шест деца от нея, а накрая я взел за съпруга, след като на власт в Звездната септа дошъл нов септон и отменил разпоредбите на предшественика си16.
16
Това е историята както Гъбата я разказва поне. „Истинно сказание“ на Мункун приписва друга причина за смяната на позицията на лорд Лайънъл. Трябва да се припомни, че Хайтауър, колкото и да били богати и силни, били заклети знаменосци на дома Тирел от Планински рай, където братът на негово благородие Гармунд бил паж. Тирел не взели участие в Танца (след като били управлявани от малко лордче в пелени), но сега най-сетне се размърдали, като забранили на лорд Лайънъл да събира войска или да тръгва на война без тяхно разрешение. Ако не се подчинял, брат му щял да плати непокорството му с живота си… защото всеки храненик е също така и заложник, както е казал някога един мъдрец. Или поне така твърди Великият майстер Мункун.