Нека сега оставим Хайтауър и се върнем в Кралски чертог, където лорд Креган Старк разбрал, че всичките му планове за война са осуетени от Трите вдовици. „Други гласове също тъй се чуваха, по-кротки гласове, които отекваха тихо из коридорите на Червената цитадела“, казва Гъбата. Девата на Долината пристигнала от Града на гларуса, като довела своята храненица, лейди Рена Таргариен, с дракон на рамото ѝ. Простолюдието на Кралски чертог, което няма и преди година избило всички дракони в града, сега било възхитено от гледката. Лейди Рена и нейната близначна сестра, Бела, станали любимките на града само след една нощ. Лорд Старк не можел да ги ограничи в замъка, както направил с принц Егон, и скоро научил, че не може и да ги контролира. Когато настояли да им се разреши да видят „нашия възлюбен брат“, лейди Арин им дала подкрепата си и Вълкът на Зимен хребет отстъпил („донякъде неохотно“, според Гъбата)17.
Лъжливата зора дошла и си отишла, а сега Часът на Вълка (както го нарича Великият майстер Мункун) също изтичал. Ситуацията, както и градът, се изплъзвали от ръцете на Креган Старк. Когато лорд Леовин Корбрей и брат му пристигнали в Кралски чертог и се присъединили към управляващия съвет, добавяйки гласовете си към тези на лейди Арин и Момците, Вълкът на Зимен хребет често се оказвал скаран с всички тях. Тук-там из владението някои упорити лоялисти все още развявали златния дракон на Егон II, но те не били от голямо значение; Танцът е свършил, съгласни били всички други, и било време да се сключи мир и редът в кралството да бъде възстановен.
По един пункт обаче лорд Креган останал непреклонен: кралските убийци не можело да останат ненаказани. Колкото и недостоен да бил Егон II, неговото убийство представлявало върховна измяна и отговорните за него трябвало да отговарят за това. Толкова свирепо се държал, толкова неотстъпчиво, че другите отстъпили.
— Нека да е на вашата глава, Старк — казал Кермит Тъли. — Не искам да бъда замесен в това, но няма да позволя да кажат, че Речен пад е попречил на правосъдието.
Никой лорд нямал право да осъди друг лорд на смърт, тъй че било необходимо първо принц Егон да направи лорд Старк Ръка на краля, с пълната власт да действа от негово име. Това било сторено. Лорд Креган направил всичко останало, докато другите стояли настрана. Не си позволил да седне на Железния трон, а на проста дървена пейка под него. Един по един мъжете, заподозрени, че са изиграли роля в отравянето на крал Егон II, били доведени пред него.
Септон Юстас бил първият доведен и първият освободен; нямало никакво доказателство срещу него. Великият майстер Орвил не бил толкова късметлия, защото признал под изтезания, че е дал отровата на Кривото стъпало.
— Милорд, не знаех за какво е — възразил Орвил.
— Нито си попитал — отвърнал лорд Старк. — Не си пожелал да знаеш.
Великият майстер бил преценен за съучастник и осъден на смърт.
Сир Джайлс Белгрейв също бил осъден на смърт; и да не бил сложил отровата във виното на краля лично, позволил бил да стане поради немарливост или съзнателно затваряне на очите.
— Никой рицар на Кралската гвардия не бива да надживее своя крал, когато кралят умре от насилие — заявил Старк.
Трима от Заклетите братя на Белгрейв присъствали при смъртта на крал Егон и също били осъдени, въпреки че тяхното съучастие в заговора не могло да се докаже (за тримата от Кралската гвардия, които не били в града, се отсъдило, че са невинни).
За двайсет и двама по-незначителни персонажи също се открило, че са изиграли някаква роля в убийството на крал Егон. Между тях били носачите на носилката на Негова милост, както и херолдът на краля, пазителят на кралските изби и слугата, чиято задача била да се грижи чашата на краля винаги да е пълна. Всички те били осъдени на смърт. Също и двамата мъже, които убили дегустатора на храната на краля Ъмет (Гъбата лично свидетелствал срещу тях), заедно с отговорните за посичането на Том Сплетения език и удавянето на баща му в бира. Повечето от тях били рицари от канавките, наемници, войници без господар и измет от улиците, получили съмнителното си рицарство от сир Перкин Бълхата по време на вълнението. Всички те настоявали, че са действали по заповед на сир Перкин.
За вината на самия Бълха не можело да има съмнение.
— Веднъж обърни плащ, винаги обърни плащ — казал лорд Креган. — Ти се вдигна на бунт срещу своята законна кралица и помогна тя да бъде прогонена от града и да загине, издигна собствения си скуайър на нейно място, след това го изостави, за да спасиш нищожната си кожа. Владението ще бъде по-добро място без теб.
17
Срещата обаче не минала толкова добре, колкото близначките може би се надявали. Принцът пребледнял, като видял дракона на лейди Рена, Утро, и заповядал на северняците, които го охранявали, да махнат това ужасно същество от очите му.