— Както заповядате, майко. — Крал Джеерис придърпал сестра си и я прегърнал. — Но не мислете, че ще разтрогнете този брак. Ние вече сме едно и нито богове, нито хора няма да ни разделят.
— Никога — потвърдила невястата. — Пратете ме до края на земята и ме оженете за краля на Мосови или за лорда на Сивата смет, Среброкрил винаги ще ме върне при Джеерис.
И с това се изправила на пръсти, вдигнала лицето си към краля и го целунала по устните пред очите на всички4.
Когато Ръката и кралицата регент си заминали, кралят и младата му невяста затворили портите на замъка и се върнали в покоите си. Драконов камък щял да остане тяхното убежище и резиденция през остатъка от малолетието на Джеерис. Писано е, че младите крал и кралица рядко се разделяли през това време, споделяли всяко ядене, говорели си до късно през нощта за ранните дни на детството си и предизвикателствата, които им предстоят, ходели на риболов и на лов със соколи заедно, мешали се с простите хора в пристанищни ханове, четели си един на друг от прашните подвързани с кожа томове, които намерили в библиотеката на замъка, взимали заедно уроци от майстерите на Драконов камък („защото все още имаме много да учим“, казват, че напомняла Алисан на своя съпруг), молели се до септон Освик. Заедно летели също тъй, все около Драконовата планина, а често и чак до Дрифтмарк.
Ако може да се вярва на приказките на слугите, кралят и новата му кралица спели голи и си споделяли много дълги и продължителни целувки, в ложето и на масата, и много други пъти през деня, но така и не консумирали съюза си. Щяло да мине още година и половина преди Джеерис и Алисан най-сетне да се съчетаят като мъж и жена.
Когато лордове и членове на съвета пътували до Драконов камък да се консултират с младия крал, както правели от време на време, Джеерис ги приемал в Залата на Рисуваната маса, където неговият дядо някога обмислял завоеванието си на Вестерос, с Алисан винаги до него.
— Егон нямаше никакви тайни от Ренис и Висения, и аз нямам никакви от Алисан — казвал той.
Макар да е напълно възможно да не е имало никакви тайни помежду им през тези светли дни в зората на брака им, самият им брачен съюз останал тайна за повечето във Вестерос. При завръщането им в Кралски чертог лорд Рогар наредил на всички, които ги придружавали, да не проговарят нито дума за случилото се там, ако искат да си опазят езиците. Нито било направено изявление към владението като цяло. Когато септон Матеус се опитал да извести за брака Върховния септон и Най-набожните в Староград, Великият майстер Бенифер изгорил писмото вместо да прати гарван, по заповед на Ръката.
Лордът на Бурен край искал време. Ядосан от непочитанието, което чувствал, че кралят проявил към него, и непривикнал на поражение, Рогар Баратеон останал решен да намери начин да раздели Джеерис и Алисан. Стига бракът да останел неконсумиран, вярвал той, оставал шанс. Тъй че най-добре било женитбата да се пази в тайна, за да можела да се отмени, без някой да се противопостави.
Кралица Алиса също искала време, макар и по различна причина. Стореното-сторено, казала тя при портите на Драконов камък и го вярвала… но спомени за кръвопролитието и хаоса, посрещнали женитбата на другите ѝ син и дъщеря терзаели нощите ѝ и кралицата регент отчаяно търсела начин да гарантира, че историята няма да се повтори.
Междувременно тя и лорд съпругът ѝ все още имали да управляват владение почти цяла година, докато Джеерис стане на шестнайсет и поеме властта в ръцете си.
Така стояли нещата във Вестерос, докато Годината на Трите невести привършила и отстъпила на нова година, петдесетата от Завоеванието на Егон.
Излишество на владетели
„Всички хора са грешници“, учат ни Отците на Вярата.
Дори най-благородните крале и най-галантните рицари са се оказвали надвити от гняв, похот и завист и извършват деяния, които ги посрамват и петнят добрите им имена. А също тъй и най-злите от мъжете, и най-порочните от жените могат да сторят добро от време на време, защото любов, състрадание и жалост може да се намерят дори у най-черните сърца. „Ние сме каквито боговете са ни направили — пише септон Барт, най-мъдрият мъж, служил някога като Ръка на краля, — силни и слаби, добри и лоши, жестоки и мили, героични и егоистични. Знай това, ако ще властваш над кралства на хора.“
Рядко истинността на неговите думи е била видяна толкова ясно, колкото през 50-тата година след Завоеванието на Егон. С настъпването на новата година из цялото владение се съставяли планове за отбелязване на половин столетие от управлението на Таргариен над Вестерос с пиршества, панаири и турнири. Ужасите на управлението на крал Мегор заглъхвали в миналото, Железният трон и Вярата били помирени, а младият Джеерис I бил любимецът както на простолюдието, тъй и на великите лордове от Староград до Вала. Ала неведомо за всички, освен за неколцина, бурни облаци се трупали на хоризонта и смътно в далечината мъдри хора можели да чуят буботене и тътен.
4
Или поне така е описано противопоставянето при портите на Драконов камък от Великия майстер Бенифер, който бил там и го засвидетелствал. От онзи ден до днес тази приказка е била любима за влюбени девици и техните скуайъри из целите Седем кралства и не един бард е възпял доблестта на Кралската гвардия, седем мъже в бели плащове, опълчили се на петдесет. Всички тия приказки обаче пренебрегват присъствието на гарнизона на замъка; стигналите до нас архиви сочат, че двайсет стрелци и още толкова гвардейци били разквартирувани в Драконов камък по това време, под командването на сир Мерел Бълок и синовете му Алин и Хауард. На чия страна са били те по това време и каква роля са могли да изиграят в един конфликт никога няма да се узнае, но да се предполага, че Седмината на краля са стояли сами, е може би прекалено.