Кралство с двама крале е като човек с две глави, казват често хората. През 50 г. СЗ владението на Вестерос се оказало благословено с един крал, Ръка и три кралици, като по времето на крал Мегор… но докато кралиците на Мегор били съпруги, покорни на волята му, живеещи и умиращи според прищевките му, то всяка от кралиците на половин столетието била власт сама по себе си.
В Червената цитадела на Кралски чертог седяла кралицата регент Алиса, вдовица на покойния крал Енис, майка на Джеерис и съпруга на Ръката на краля Рогар Баратеон. Отвъд залива Черна вода на Драконов камък се издигнала по-млада кралица, когато дъщерята на Алиса Алисан, тринайсетгодишна девица, обрекла верността си на своя брат крал Джеерис против желанията на своята майка и на лорд съпруга на майка ѝ. А далече на запад на Светлия остров, с цялата ширина на Вестерос отделяща я от майка и сестра, била най-голямата дъщеря на Алиса, драконовата ездачка Рена Таргариен, вдовица на принц Егон Некоронования. В западните земи, речните земи и части от Предела хората вече я наричали Кралицата в Запада.
Две сестри и майка, трите кралици били свързани с кръв, скръб и страдание… и все пак помежду им лежали сенки, стари и нови, и помръквали от ден на ден. Разбирателството и единството на целите, които дали възможност на Джеерис, сестрите му и майка им да съборят Мегор Жестокия, започнали да се похабяват и дълго тлеещи негодувания и разделения започнали да се усещат. През остатъка от регентството момчето крал и малката му кралица били дълбоко скарани с Ръката на краля и кралицата регент, в съперничество, което щяло да продължи при царуването на самия Джеерис и да застраши да хвърли Седемте кралства отново във война5.
Непосредствената причина за напрежението била внезапната и тайна женитба със сестра му, която изненадала Ръката и кралицата регент и объркала собствените им планове и схеми. Би било грешка обаче да се вярва, че това била единствената причина за отчуждаването; другите сватби, направили 49 г. СЗ Годината на Трите невести, също били важни.
Лорд Рогар изобщо не поискал разрешението на Джеерис да се ожени за майка му, пропуск, който момчето крал приело за знак за неуважение. Нещо повече, Негова милост не одобрил брака; както щял да изповяда по-късно на септон Барт, той ценял лорд Рогар като съветник и приятел, но нямал нужда от втори баща и смятал, че собствената му преценка, темперамент и интелигентност надвишават тези на Ръката му. Джеерис също тъй мислел, че трябвало да се посъветват с него за брака на сестра му Рена, макар това да не го тормозело чак толкова. Кралица Алиса, от своя страна, била дълбоко наранена, че нито ѝ потърсили съвета, нито била поканена на сватбата на Рена на Светлия остров.
Далече на запад Рена Таргариен подхранвала свои собствени недоволства. Както споделяла със стари приятелки и фаворитки, които събрала около себе си, тя нито разбирала, нито споделяла привързаността на майка си към Рогар Баратеон. Макар да го почитала неохотно заради това, че се вдигнал в подкрепа на нейния брат Джеерис срещу чичо им Мегор, неговото бездействие, когато собственият ѝ съпруг, принц Егон, се изправил срещу Мегор в Битката под Окото на боговете, било нещо, което не можела нито да забрави, нито да прости. Също тъй, с отминаването на времето, кралица Рена ставала все по-недоволна, че собственото ѝ право над Железния трон и това на дъщерите ѝ било пренебрегнато в полза на „моето братче бебе“ (както често наричала Джеерис). Тя била първородната, напомняла на склонните да я слушат, и била драконова ездачка преди всичките си братя и сестри, но ето, че всички те и „дори собствената ми майка“ успели да я подминат.
Като се погледне сега назад, с предимството на късната преценка, е лесно да се каже, че Джеерис и Алисан са били правите в конфликтите, възникнали през последната година от регентството на майка им, и да осъдим кралица Алиса и лорд Рогар като злодеи. Така певците разказват историята, определено; бързият и внезапен брак на Джеерис и Алисан бил като балада, ненадмината от времената на Флориан Глупака и неговата Джонквил, ако ги слуша човек как го възпяват. А в песните, както винаги, любовта побеждава всичко. Истината, трябва да кажем, никога не е толкова проста. Опасенията на кралица Алиса относно брака произтичали от искрена загриженост за децата ѝ, за династията Таргариен и за владението като цяло. И страховете ѝ не били без основание.
5
Трябва да се отбележи, за да не бъдем обвинени в пропуск, че през 50 г. СЗ във Вестерос имало четвърта кралица. Два пъти овдовялата кралица Елинор от дома Костейн, която намерила крал Мегор мъртъв на Железния трон, била напуснала Кралски чертог след въздигането на Джеерис. Облечена в халата на каеща се грешница и придружавана само от една слугиня и един верен войник, тя се запътила към Орлово гнездо в Долината на Арин да посети най-големия от тримата си сина от сир Тео Болинг, а оттам отишла в Планински рай в Предела, където вторият ѝ син бил осиновен от лорд Тирел. След като се успокоила, че живеят в благополучие, бившата кралица си върнала най-малкия син и се оттеглила в седалището на баща си в Три кули в Предела, където заявила, че ще преживее кротко и мирно остатъка от живота си. Съдбата и крал Джеерис имали други планове за нея, както ще разкажем по-късно. Тук е достатъчно да кажем, че кралица Елинор не изиграла никаква роля в събитията от 50 г. СЗ.