Всички версии са единодушни за случилото се след това. След като освободил бащата и брата на лейди Кориан, лордът заповядал на момичето да се съблече, за да може да я прегледа. „Ръцете му опипаха всяка моя част — написала тя — и ми повели да се обръщам насам и натам, да се прегъвам и да разтварям краката си пред погледа му, докато накрая заяви, че е доволен.“ Едва тогава мъжът разкрил целта на повикването, довело я в Кралски чертог. Трябвало да бъде изпратена в Драконов камък, уж девица, която да служи като една от придружителките на кралица Алисан, но щом отидела там, трябвало да използва хитрините и тялото си, за да примами краля в леглото.
„Джеерис е девствен най-вероятно, и сляпо влюбен в сестра си — казал ѝ уж този мъж, — но Алисан е още дете, а ти си жена, която всеки мъж би пожелал. Щом Негова милост опита чаровете ти, може би ще се вразуми и ще изостави тази глупост с брака. Може дори да избере да задържи теб след това, кой знае? Не може да става въпрос за брак, разбира се, но би имала скъпи накити, слуги, каквото си пожелаеш. Има щедри награди за това да топлиш леглото на крал. Ако Алисан открие, че сте заедно в леглото, толкова по-добре. Тя е горделиво момиче и бързо би изоставила един неверен съпруг. А ако отново заченеш дете, ще се погрижим за теб и бебето ти, а баща ти и майка ти ще бъдат богато възнаградени за службата ти на Короната.“6
Можем ли да приемем този разказ за достоверен? След толкова много време, толкова отдалечени от въпросните събития, след като всички участници отдавна са умрели, няма как да сме сигурни. Извън свидетелството на самото момиче нямаме никакъв извор, който да потвърди, че тази среща до сала изобщо се е състояла. А ако някой Баратеон действително се е срещнал насаме с Кориан Вайлд преди тя да стигне до Кралски чертог, не можем да знаем какви думи може да ѝ е изговорил. Би могло също толкова лесно да са ѝ указани задълженията на шпионин и клюкарка, както е било указано на другите момичета.
Архимайстер Крей, писал в Цитаделата през последните години от дългото царуване на крал Джеерис, е вярвал, че срещата в хана е нескопосана клевета, целяща да очерни името на лорд Рогар, и стигнал дотам, че да я припише на самия сир Борис Баратеон, който се скарал лошо с брат си на по-късен етап. Други учени, включително майстер Рибен, най-изтъкнатият експерт на Цитаделата по отхвърлени, забранени, подправени и неприлични текстове, отхвърля тази история като нищо повече от вулгарна приказка от типа на онези, за които се знае, че възбуждат страстта на млади момчета, копелета, курви и мъжете, които се възползват от услугите им. „Сред простолюдието винаги има хора с похотлив нрав, които се забавляват с приказки за велики лордове и благородни рицари, покваряващи девици — пише Рибен, — защото това ги убеждава, че по-добрите от тях споделят техните низки страсти.“
Може би. И все пак има определени неща, които знаем извън всякакво съмнение и които биха ни позволили да направим свои собствени заключения. Знаем, че по-младата дъщеря на Морган Вайлд, лорд на дома Рейн, е била дефлорирана в ранна възраст и е родила незаконно момче. Можем да сме почти сигурни, че лорд Рогар е знаел за срама ѝ: той не само е бил сеньор на лорд Морган, но детето било взето в собственото му домакинство. Знаем, че Кориан Вайлд е била между девиците, изпратени на Драконов камък като дружки за кралица Алисан — изключително любопитен избор, ако една придворна дама е трябвало да бъде всичко, каквото се очаква да бъде, защото десетки други млади момичета със знатен произход и на подходяща възраст също са били на разположение, момичета, чиято девственост е била непокътната и чиято добродетелност е била безукорна.
„Защо тя?“, питали са мнозина през годините оттогава. Дали е имала някакво специално дарование, някакъв особен чар? Ако е така, то никой не го е забелязал навремето. Възможно ли е лорд Рогар или кралица Алиса да са били задължени на нейния лорд баща или лейди майка заради някаква предишна услуга или добрина? Нищо не е записано по това. Никакво приемливо обяснение за избора на Кориан Вайлд не е било предлагано изобщо, освен простия гаден отговор, предложен от „Предупреждение за млади момичета“: била е изпратена на Драконов камък не за Алисан, а за Джеерис7.
Дворцови записи сочат, че септа Юзабел, лейди Лусинда и другите жени, избрани за домакинството на Алисан Таргариен, се качили на търговската галера „Мъдрата жена“ призори на седмия ден от втората луна на 50 г. СЗ и отплавали за Драконов камък с утринния отлив. Кралица Алиса била известила предварително за идването им с гарван, но при все това имала известно притеснение, че Мъдрите жени, както те станали известни от онзи ден насетне, ще заварят портите на Драконов камък затворени за тях. Страховете ѝ били неоснователни. Малката кралица и двама от Кралската гвардия ги посрещнали на пристанището, щом акостирали, и Алисан поздравила всяка от тях с радостни усмивки и дарове.
6
Определени преписи на „История на една развратница“ включват допълнителен любовен епизод, в който самият лорд Рогар плътски опознал момичето „през цялата нощ“, но това почти със сигурност е по-късна добавка от някой похотлив писар или извратен сводник.
7
Разправят, че много години по-късно, когато крал Егон IV сериозно подпийнал, някой повдигнал въпроса в негово присъствие. Негова милост уж се разсмял и споделил убеждението си, че ако лорд Рогар не бил глупак, щял да нареди на