— Да — отвърнал лорд Рогар. — Ваша милост е повече от справедлив.
После попитал дали кралят би искал заложници от него, като гаранция за бъдещата му лоялност. Трима от братята му имали малки деца, които можело да бъдат пратени в двора, изтъкнал той.
В отговор крал Джеерис слязъл от Железния трон и подканил лорд Рогар да го последва. Повел негово благородие извън залата до вътрешния двор, където хранели Вермитор. Един бик бил заклан за сутрешната му храна и положен на камъните, овъглени и димящи, защото драконите винаги обгарят месото си, преди да го изядат. Вермитор пирувал с плътта, късал големи парчета месо с всяка захапка, но когато кралят се приближил с лорд Рогар, драконът вдигнал глава и се взрял в тях с очи като езера от стопен бронз.
— Расте все по-голям с всеки ден — казал Джеерис, докато почесвал огромния крилат звяр под брадичката. — Задръжте си племенничките и племенниците, милорд. Защо биха ми трябвали заложници? Имам думата ви и само това ми стига.
Но Великият майстер Бенифер чул думите, които той не изрекъл. „Всеки човек, девица и дете в бурните земи е мой заложник, докато яздя него, каза Негова милост, без да го изрече — пише Бенифер, — и лорд Рогар го чу ясно.“
Така бил сключен мирът между младия крал и неговата бивша Ръка, и подпечатан същата нощ с пир в голямата зала, където лорд Рогар седял до кралица Алиса, мъж и жена отново, и вдигнал тост за кралица Алисан, вричайки любовта и верността си към нея пред всички събрани лордове и дами. Четири дни по-късно, когато лорд Рогар напуснал, за да се върне в Бурен край, кралица Алиса заминала с него; били придружени от сир Пейт Бекасината и сто войници, за да преминат безопасно през Кралския лес8.
В Кралски чертог дългото царуване на Джеерис Първи Таргариен започнало не на шега. Младият крал се изправил пред десетки проблеми, когато поел управлението на Седемте кралства, но два от тях надвиснали по-големи от всички останали: хазната била празна и дългът на Короната нараствал, а неговият „таен“ брак, който ставал все по-малко таен с всеки изтекъл ден, клечал като делва с адски огън над огнище, готов всеки момент да избухне. Трябвало да се справи и с двата въпроса, и то бързо.
Непосредствената нужда от злато била решена от Рего Драз, новия управител на хазната, който се обърнал към Желязната банка на Браавос и нейните съперници в Тирош и Мир, за да уреди не един, а три съществени заема. Разигравайки всяка една банка срещу другите, Лордът на въздуха договорил толкова изгодни условия, на колкото могъл да се надява. Осигуряването на заемите имало един незабавен ефект: работата по Драконовата яма могла да продължи и отново цяла малка армия строители и каменоделци се изсипала над Хълма на Ренис.
И лорд Рего, както и кралят му осъзнавали обаче, че заемите са временно запушване, в най-добрия случай; можели да забавят кървенето, но не и да го спрат. Само данъци можели да постигнат това. Данъците на лорд Селтигар нямало да свършат работа; Джеерис нямал интерес да вдига пристанищните такси или да смуче кръвта на ханджиите. Нито щял просто да поиска злато от лордовете на владението, както направил Мегор. Ако прекалял с това, лордовете щели да се надигнат.
— Нищо не е толкова скъпо, колкото потушаването на въстания — заявил кралят.
Лордовете щели да платят, но по своя собствена воля; щял да таксува нещата, които те искали, изящни и скъпи неща, внасяни от задморските земи. Коприната щяла да се обложи, и брокатът също; златотъкани дрехи и сребротъкани; драгоценни камъни; мирска дантела и мирска тъкан; дорнски вина (но не вина от Арбор); дорнски пясъчни коне; позлатени шлемове и филигранна броня от занаятчии от Тирош, Лис и Пентос. Подправки щели да се облагат най-скъпо от всичко: пиперено зърно, карамфил, шафран, мускат, канела и всички други редки подправки от земите отвъд Нефритените порти, вече по-скъпи от злато, щели да станат още по-скъпи.
— Облагаме всички неща, които ме направиха богат — ахнал лорд Рего.
— Никой не може да претендира, че е потиснат от тези такси — обяснил Джеерис на малкия съвет. — За да ги избегне, човек трябва само да се откаже от пипера си, от коприната си, от перлите си, и не е нужно да плати и петак. Хората, които искат тези неща, ги желаят отчаяно обаче. Как иначе да се перчат с властта си и да показват на света какво са богатите хора? Може да крякат, но ще платят.
8
Сир Орин Баратеон никога повече не се върнал във Вестерос. Заедно с хората му, които го придружили до Староград, той се прехвърлил в свободния град Тирош, където получил служба при Архонта. Година по-късно се оженил за дъщерята на Архонта, същата девица, която брат му Рогар се надявал да омъжи за крал Джеерис като начин да се осигури съюз между Железния трон и Свободния град. Приятно закръглена и хубавичка девица, със синьо-зелена коса и игрив нрав, жената на сир Орин скоро му дала дъщеря, макар да има известно съмнение доколко момичето наистина е било негово, защото като много жени на Свободните градове, тя била свободна в любовта си. Когато срокът на баща ѝ като Архонт изтекъл, сир Орин загубил поста си също тъй, и бил принуден да напусне Тирош за Мир, където се включил в Мъжете на Девата, свободна наемна чета с особено противна репутация. Скоро след това бил убит в Спорните земи, по време на битка с Мъжете на Доблестта. Нищо не знаем за съдбата на жена му и дъщеря му.