Дошла твърде късно: кралица Алиса си била отишла от света. Макар кралят да ѝ казал, че не бива да вижда тленните останки на майка им, Рена настояла, издърпала постелките, които я покривали, и зяпнала направеното от майстера. След дълго мълчание се обърнала, целунала брат си по бузата и прегърнала по-младата си сестра. Казват, че двете кралици стояли прегърнати дълго, но когато акушерката поднесла на Рена новороденото, тя отказала.
— Къде е Рогар? — попитала.
Намерила го долу в голямата зала с малкия му син, Боремунд, в скута, обкръжен от неговите братя и рицари. Рена Таргариен си пробила път през всички тях, застанала над него и започнала да го кълне в лицето.
— Кръвта е на твоите ръце — изревала му. — Кръвта ѝ е на кура ти. Дано да умреш в писъци.
Рогар Баратеон бил възмутен от обвиненията ѝ.
— Какво говориш, жено? Това е волята на боговете. Странника идва за всички ни. Как може да е мое дело? Какво толкова направих?
— Сложи кура си в нея. Тя ти даде един син, това трябваше да е достатъчно. „Спасете жена ми“, трябваше да кажеш, но какво са жените за мъже като теб? — Рена се пресегнала, сграбчила го за брадата и дръпнала лицето му към своето. — Чуйте това, милорд. Не помисляйте да се жените отново. Грижете се за кутретата, които майка ми ви даде, моите брат и сестра. Гледайте нищо да не им липсва. Правете това и ще ви оставя на мира. Чуя ли и един шепот, че взимате някоя друга бедна девица за съпруга, ще направя нов Харънхъл от Бурен край, с вас и нея вътре.
Когато излязла бясна от залата и тръгнала към дракона си на двора, лорд Рогар и братята му се изсмели.
— Тя е луда — заявил той. — Да не мисли, че ще ме уплаши? Мен? Не се уплаших от гнева на Мегор Жестокия, та от нея ли ще се плаша?
После изпил чаша вино, повикал стюарда си да направи приготовленията за погребението на жена му и пратил брат си сир Гарон да покани краля и кралицата да останат за пир в чест на дъщеря му9.
Натъженият крал се върнал в Кралски чертог от Бурен край. Най-верните му били дали Върховния септон, който желаел, Доктрината на ексцепционизма щяла да стане догма на Вярата и бил стигнал до съгласие с могъщите Хайтауър на Староград, но тези победи станали на пепел в устата му със смъртта на майка му. Джеерис обаче не бил човек, който да се поддава на мрачно настроение; както щял да прави често през дългото си царуване, кралят се отърсил от скърбите си и се отдал на управлението на владението си.
Лятото отстъпило на есента и листа окапвали по всичките Седем кралства, нов Крал Лешояд се появил в Червените планини, потящата болест избухнала на Трите сестри, а Тирош и Лис били на ръба на война, която почти сигурно щяла да погълне Каменни стъпала и да разстрои търговията. С всичко това трябвало на всяка цена да се справя, и той се справял.
Кралица Алисан намерила друг отговор. След като изгубила майка, тя намерила утеха в дъщеря. Макар и все още на по-малко от годинка и половина, принцеса Денерис вече говорела (донякъде) много преди първия си имен ден и била минала през пълзене, залитане и ходене до бягане.
— Много се е забързала тази — казвала дойката на кралицата.
Малката принцеса била щастливо дете, безкрайно любопитно и напълно безстрашно, радост за всички, които я познавали. Толкова била очарована Алисан, че за известно време започнала да пропуска заседания на съвета: предпочитала да прекарва дните си в игра с дъщеря си и да ѝ чете историите, които ѝ четяла някога собствената ѝ майка.
— Толкова е умна, скоро тя ще ми чете — казала на краля. — Ще бъде велика кралица, знам го.
Странника обаче все още не бил приключил с дома Таргариен през онази жестока 54 година СЗ. Отвъд залив Черна вода на Драконов камък Рена Таргариен я очаквали нови скърби, когато се върнала от Бурен край. Далеч не такава радост и утеха за нея, каквато била Денерис за Алисан, нейната дъщеря Ерея се била превърнала в ужасия, своенравно диво дете, което се опълчвало на септата си, на майка си, както и на майстерите си, обиждала слугите си, отсъствала от молитви, уроци и храна без разрешение и се обръщала към мъжете и жените от двора на Рена с такива прелестни имена като „Сир Глупак“, „Лорд Свинска зурла“ и „Лейди Голяма пръдла“.