Преди това, обаче, той видя една от мачтовите лампи в тъмнината пред себе си да се променя три пъти от бяла на червена и обратно. Три червени намигвания. Съобщението е прието и разбрано.
Флотилията от Уейнес беше пристигнала!
Глава десета
Юнисед дори по време на похода всичко се въртеше около неговата личност и неговите удоволствия. Пухеното легло, достатъчно голямо да побере шестима, беше само един пример за това. Друг пример бе включващата четири ястия закуска — топла-топла от пещите и фурните на ротите от опитни готвачи, които не се отделяха от херцога. Всеки ден, навсякъде и при всички обстоятелства яденето пристигаше до леглото му точно в девет часа, поднесено от седем хубави девойки в предизвикателно облекло.
Заранта на битката херцогът на Херцогството изяде и четирите ястия с наслада и увлечение — както се полага на един отявлен лакомник. Ядеше и игриво побарваше своите прислужнички, хихикаше и се давеше, разсипваше храна по прекрасните брокатови завивки.
Помежду третото — пчелна пита и фини, прясно изпечени пшенични кейкчета с печени бадеми — и четвъртото — малък резен от фин крехък бекон, маринован в бренди и гарниран с деликатно опечени яйца и плодово желе — тримата му генерали влязоха в палатката и застанаха мирно в редичка пред леглото му.
Юнисед потупа любимата си камериерка и нагъна бекона от ръцете й. Той пренебрегна офицерите, докато не приключи яденето и отпрати чиниите и момичетата.
— Рапортувайте — рече рязко. Беше навикнал да говори с нисък, ръмжащ тон, макар гласът му да бе природно висок. — И по-кратко. Всички имате много неща за вършене. Аз трябва да пояздя, да си взема банята, да изпия сутрешния си чай и…
Блейдър прочисти гърло и херцогът рязко прекъсна описанието на сутрешната си програма. Юнисед малко се боеше от този безцеремонен, избухлив мъж. Блейдър беше наясно за това и го използваше.
— Ваше Величество… — започна генерал Сморгър, който прекрасно знаеше, че правилното титулуване беше „Ваша Светлост“. — Ваше Величество, Вашата армия вече е напълно готова. Ариергардът владее прохода Външния пръстен. Останалите Ви войски са заели позиции тук, в подножието на Улея.
— Продължете, генерале.
— Благодаря, Ваше Величество. Последният кавалерийски отряд пристигна през нощта, както вече казах.
Този дългурест, мърляв човек по-рано беше разбойник и конекрадец. Юнисед си бе въобразил, че това е добра квалификация за генерал от кавалерията.
— Чудесно, генерале. Много ефикасен маньовър. Поздравявам ви. А сега, Вие…
Той кимна на втория генерал. Някога търговец на добитък и платове, плешив, с розово херувимско личице, той беше генерал-интендант. Откакто преди няколко години Юнисед го бе отвлякъл от херцогския затвор, беше станал абсурдно богат.
— Щастлив съм да рапортувам, Ваша Светлост, — каза той, — че лагерът разполага с достатъчно храна, напитки, оръжия и амуниции да изкара поне шест дена при условие, че не се водят редовни битки. В случай на битка — а нали за това сме дошли тук? — смятам, че имаме оръжие да се бием три дни и три нощи, без да се ограничаваме. И, разбира се, можем да очакваме известно количество изхабяване…
— Момент, генерале, какво имате предвид под „изхабяване“?
— Просто, Ваше Височество, че при една битка винаги може да се очаква известен процент убити, ранени, пленени… и така нататък, при което отпада нуждата да се осигурява препитание на тези хора.
— Ах, да, добре сте съобразили, генерале! Пък и имаме сключени споразумения да доставим още провизии от това, как му беше името? Малкото пристанище долу на крайбрежието?
— Както Вие сам наредихте, Ваше Височество, — рече генералът-джамбазинът.
— Отлично! Не мисля, че ще се нуждаем от още храна. Но, разбира се, това много зависи от успеха на генерал Блейдър. Крачка напред, Блейдър!
Въпреки конфузното си име3 и репутация, Блейдър беше добре сложен мъж с гъста черна коса и хубави вежди и нос, привлекателно мускулест. Преди двадесет и четири месеца той беше в херцогския затвор със смъртна присъда, получена заради някакъв неприятен инцидент с дъщерята на един провинциален съдия. Преди двадесет и три месеца един измежду първите видя изгодите от постъпването в армията на херцога. Освен това се бе изхитрил да навие стотина от своите съзатворници да постъпят заедно с него в армията.