Чул титлата си, той се окуражава.
— Не знам, да ви кажа право. Имам няколко много специални въпроса.
— Защо не тръгнете от океанографския, пък нататък ще стане ясно?
Жената вдига слушалката, натиска някакъв бутон и казва няколко думи.
— Надясно, доктор Дженкинс. На деветия етаж ви очаква наша сътрудничка. — Тя го дарява с нова ослепителна усмивка и насочва поглед към следващия посетител.
Дженкинс отива при вратите на асансьорите, подредени в единия край на фоайето. Като се пита дали наистина е бил целия този път, само за да се прави на глупак, пред някой магистър с жълто около устата, който на всичко отгоре го гледа снизходително, той влиза в кабината и натиска бутона с номер девет. Вече е късно за връщане, казва си той, когато кабината се понася нагоре.
На десетия етаж, Хирам Йегър седи срещу подковообразен панел и се взира в огромен монитор, който има вид на донесен от космоса. На него се вижда образът на мъж, с изпито лице и рунтави вежди, който се е надвесил над шахматна дъска. Мъжът премества бял топ през две полета. Той гледа известно време дъската и казва:
— Офицер на Е5. Шах и мат!
Мъжът от екрана кимва и поваля царя си с пръст. После проговаря с тежък акцент:
— Благодаря за играта, Хирам! Трябва пак да се срещнем. — Екранът опустява. На него остава зеленикаво сияние.
Седналият до Йегър мъж на средна възраст казва:
— Доста впечатляващо! Виктор Карпов не може да се нарече аматьор.
— Аз послъгах малко, Ханк. Когато програмирах всички срещи на Карпов в базата данни на Макс, аз въведох и цяла серия ответни ходове, базирани на стратегията на Боби Фишер. Така че, Фишер не ми позволява да правя глупави ходове!
— Всичко това ми звучи като черна магия — отвръща Ханк Рийд. — И като говорим за свръхестественото, питам се, къде ли ни изчезнаха сандвичите? — Той се облизва. — Мисля, че бих работил в НАМПД дори и без заплата, стига да имам достъп до столовата.
Йегър кимва утвърдително.
— Да се връщаме на работа! Ако момчето не пристигне до пет минути, ще се обадя пак!
— Добре. Каза ли Остин, за какво му е всичко това?
Йегър се усмихва под мустак.
— Кърт е типичен покерджия — никога не сваля картите, преди да е сигурен в ръката си.
Същата сутрин Остин се е обадил на Йегър с веселото „Здрасти!“. След това е отишъл право на въпроса:
— Имам нужда Макс да ми помогне. В какво настроение е днес?
— Макс е винаги в добро настроение, Кърт. Докато й давам електронни коктейли, прави каквото поискам. — Понижил неизвестно защо глас, той добави: — Убедена е, че ми трябва умът, а не тялото й.
— Не знаех, че Макс има и тяло.
— Тя разполага с цял набор тела: Ма Уест, Бети Гребъл, Мерилин Монро, Дженифър Лопес. Каквото й програмирам.
— Дай й тогава, каквито си поиска коктейли и я помоли да изрови всичко за метановия хидрат.
Мисълта за това съединение не напуска съзнанието на Остин, откакто Траут му каза за усилията, полагани от „Атаман индъстриз“ да го извлича от морското дъно.
— Ще ти се обадя следобед, става ли?
— Добре. Преди обяд, така или иначе, съм при адмирала.
Йегър не пита спешно ли е — при Остин е винаги спешно.
При първа среща, хората обикновено не могат да съвместят хипарския вид на Йегър, с неизменните му джинси и тениска, с репутацията му на компютърен гений. Стига обаче да го погледат само няколко минути, докато работи, за да разберат, защо адмирал Сендекър го е направил шеф на цялата информационна система на НАМПД. От работното си място, той има достъп до цял океан данни, свързани с морето, неговите недра, неговата история, методите за проучването им и резултатите от тези проучвания.
Изравянето на необходимата информация, сред толкова много други, изисква опитна ръка. Йегър знае много добре, че ако поиска от Макс всичко за споменатото съединение, тя ще го залее с дигитален потоп. Трябва му някой, който да стесни бреговете на информационната река. Моментално се сеща за Ханк Рийд.
Той е в лабораторията си, където го открива Йегър.
— Здрасти, Ханк. Бих желал да се възползвам от знанията ти. Дали не би могъл да напуснеш за малко бунзеновите си горелки60?
— Да не би случайно щатният компютърен гений на НАМПД да се нуждае от помощта на обикновено човешко същество? Да не би на всичко знаещата ти машинария да й е изгорял бушон?
60
Бунзенова горелка — къса тръба с дупки, през които тече газ и увлича околния въздух, за да даде синкав пламък, с висока температура. Използва се главно в лабораторни условия и е изобретена от немския химик, професор Роберт Вилхелм Бунзен (1811–1899).