— Ключът се крие на борда на „Атамански изследовател“ — казва Остин. — Трябва да го открием!
— Ще трябва да направим нещо повече — намесва се енергично Сендекър. — Ще трябва да проникнем в него!
28
Роки поинт, щат Мейн
Преди голямата вълна да го удари, Роки поинт е типично мейнско градче, а живописното му пристанище и красиви къщи се появяват върху хиляди календари и пощенски картички. Спретнатата „Главна улица“ е като извадена от рисувана приказка. Обърнал сега поглед към града, от борда на лодката на Дженкинс, Остин си мисли, че той много прилича на онези картинки, в които трябва да се открият умишлено допуснати грешки. Много неща са сбъркани в тази картинка.
Прибрежните рибни ресторанти, рибарското пристанище и скандалният мотел отсъстват. От водата стърчат развалини, също като криви зъби. Оцветени в „дей-гло“62 шамандури означават местата на потънали съдове. Кранове свеждат чела над развалини по брега. Най-разнообразни дребни отпадъци се носят по водата.
Ако беше поетична натура, Остин би казал, че голямата вълна е отнела душата на града.
— Ама че бъркотия! — е всичко, което казва по въпроса.
— Можеше да е по-лошо — обажда се полицейският началник Чарли Хоз, който е застанал до Остин на десния борд.
— Да, ако се бе треснала ядрена бомба — съгласява се Кърт.
— Ъ-хъ — заключава полицаят, който не иска да остави последната дума на пришълец.
Остин се е запознал с Чарли преди няколко часа. Специален самолет на НАМПД е докарал него, Траут и Дженкинс до летище Портланд. Там ги очакваше шефът Хоз с полицейска кола, за да ги закара до Роки поинт.
След срещата при Сендекър, Остин се върна в кабинета си, за да разгледа под силна лупа сателитни снимки на „Атамански изследовател“. Макар и направени от хиляди метра височина, изображенията са ясни и контрастни. Виждат се дребни подробности. Лесно се разчита името на кораба, виждат се хора по палубите.
Остин остава поразен от приликата с „Гломар“, двеста метровия гигант, построен от Хауърд Хюз, по поръчка на американското правителство, за да извади потънала съветска подводница през 1970 година. Огромни кранове, също като на „Гломар“, стърчат нагоре, като сондажни кули на нефтена морска платформа.
Остин разглежда внимателно целия корпус, като обръща особено внимание на палубните участъци, близо до подемните съоръжения. Прави няколко скици и сяда в креслото си, със самодоволна усмивка. Измислил е как да се качи на борда. Идеята е свързана с много въпросителни, а реализацията й зависи от това, доколко ще успее да приближи кораба. Той ще изчезне, още при появата на някой от съдовете на НАМПД. Мисли известно време за случая с капитан Кемал и миг по-късно пита по телефона Йегър, къде се намира Дженкинс.
— Доктор Рийд го развежда из агенцията, в качеството му на VIP персона. След това ще го настани за нощувка, преди да отлети обратно за Мейн утре сутринта.
— Намери ги, моля те и ми звънни!
След няколко минути телефонът звъни. Остин разкрива плана си пред Дженкинс, като не се мъчи да крие опасностите. Жителят на Роки поинт не се поколебава нито миг. Когато Остин свършва с изложението на шантавата си идея, той просто казва:
— Ще направя всичко по силите ми, за да се докопам до гадовете, които съсипаха моя град!
Остин му заръчва да продължи обиколката си, докато той проведе няколко телефонни разговора. Най-напред се обажда в транспортната служба, за да провери дали има възможност за по-бързо придвижване. След това звъни на Траут в дома им в Джорджтаун. Обажда се Пол и Остин му обяснява обстановката.
Дженкинс от своя страна се свързва с рибарите, които все още разполагат с лодки и ги пита, дали биха помогнали за една работа. По идея на Остин, той им казва, че НАМПД се нуждае от съдовете им за провеждане на дълбоководно проучване. Като награда, освен щедрите парични суми, те ще получат и необходимите за възстановяване на пристанището средства, без да се минава по трънливия път на нормалното бюджетно финансиране.
Дженкинс се справя със задачата без усилие и когато напуска пристанището, подире му се нареждат още шест рибарски съда. Чарли Хоз настоява да ги придружи и Дженкинс го взема с радост на борда. Полицаят е бил професионален ловец на омари, преди да сложи пагона и още не е загубил моряшките си качества.
62
Дей-гло — специална боя, която отразява ярко насочена към нея светлина. Използва се за оцветяване на пътни знаци, шамандури и др.