По-съществен е фактът, че великата княгиня Мария изчезва. Лорд Додсън се безпокои от евентуалния политически отзвук, ако и когато новината се разчуе. Остин се мръщи при мисълта за мълчаливото съучастие на британската корона в печалните събития. Историята може да попритесни някоя и друга известна фамилия, но самите участници са отдавна покойници. Недостойното поведение на лица с високо положение не може да предизвика днес скандала, който би вдигнало навремето. Остин се вълнува повече от въпроса, по какъв начин цялата работа се свързва с АТАМАН и каква угроза заплашва Съединените щати.
Кърт поглежда часовника си. Не е усетил, кога е станало толкова късно, не си е давал сметка за степента на собственото си изтощение. Той се помъква към разположената в купичката спалня, тръшва се в леглото и заспива за миг като убит.
Остин се събужда призори, облича си тениска, шорти и бейзболна шапка, слага кафе в кафеварката и отива да измъкне изпод къщата осем метровия си скул65 „Мас Аеро“. Тъкмо се готви да извади осемнадесет килограмовия пластмасов корпус от стойката му, за да погребе малко по река Потомак, когато чува телефонът да звъни. Ядосан от намесата в отдавна установената от него рутина, той скача по стълбите към партерния етаж и грабва слушалката.
— Разгадахме го — казва Йегър, с дрезгав от умора глас. — Искам да кажа, че Макс и аз почти стигнахме до отговора.
— Да се радвам ли или да плача?
— Може би и двете. Макс работи през цялата нощ. Куп неща свърши. Включи си компютъра, за да ти покажа за какво става дума!
Остин се подчинява и изтегля електронната си поща. На екрана се появяват няколко реда на руски, изписани с калиграфски букви и завъртулки.
— Какво е това?
— Меню — отвръща Йегър. — Първото е хайвер от белуга. Следват различни блюда за някакъв руски банкет. Пърлмътър би завидял. Изглежда доста вкусно, след тазсутрешната закуска от измито кафе и кифличка с шоколадова глазура.
— Ще ти купя голяма закуска малко по-късно, обаче искам да разбера, наистина ли сме се изложили на всичкия този риск, за да се върнем с шепа хайвер?
— И да, и не. Всъщност, менюто представлява серия файлове шифровани със стеганография. Ще рече, „скрито писмо“. Това е система за прикриване на данни, под визуални образи. Използва се специален софтуер. Който го е измислил, наистина е голям цар! Дори Макс си счупи зъбите. Написах нова програма, която да разреши загадката. Виж!
Появява се голям правоъгълник.
— Какво иска?
— Парола.
— Ами дай му тази, с която влязохме в корабния компютър!
— Тя върши работа само до това ниво. По-нататък ми трябва друга.
Остин стене.
— Значи, стигаме там, откъдето тръгнахме.
— И да, и не. Оставих Макс да търси възможни думи и комбинации, но това може да отнеме дни.
— Може би не разполагаме с толкова време — казва Остин.
— Имам и друга идея, която може би ще помогне. Наличието на такова меню говори в полза на предположението, че някъде се намира терминал, с привилегирован достъп по отношение на корабния. Открий ми го и може би ще намерим отговора на въпроса!
Главата на Кърт бръмва, както става след всеки разговор с Йегър.
— Нека помисля! Ще ти се обадя по-късно.
Остин слиза отново и спуска скула си на вода. Вмъкнал се с усилие в тясната лодка, той загрява в течение на десет минути, след което постепенно стига крайцерската скорост от двадесет и осем загребвания в минута, като не отделя поглед от разположения над ходилата му брояч. Остин гребе без ръкавици, за да усеща реката, при всяко потапяне на греблата. Загребванията се сливат в равномерен ритъм, който тласка лекия съд по водната повърхност като някакво насекомо. Той иска да притисне с физическо изтощение студения гняв, който го изпълва при мисълта за трагедията на борда на „Морски ловец“. Постепенно гневът го напуска, макар и не напълно. След като гребе известно време в същия ритъм, той описва широк завой и поема назад. Не след дълго, лодката се плъзва към площадката пред къщата му. Захвърля мокрите от пот дрехи в коша и взема горещ душ. Облича леки панталони, морско синьо поло и спортно сако.
65
Скул — състезателна лодка, с издължена и тясна форма, много лека и с две весла, в която седалката на гребеца се плъзга напред-назад при движенията му, докато стъпалата са здраво опрени.