— Впечатляващо! Казваш, че файловете са кодирани. Защо смяташ, че този код няма да ви препъне отново?
— Не смятам, но в случая надали са положени същите усилия, както при по-малко охраняван от яхтата обект, а и Макс е твърдо решена да се справи.
— Няма такова нещо като твърдо решена жена, ако и да е кибернетична. Кога мога да получа електронния ти нос?
— Куриерът на НАМПД е вече на път. Инструкциите са приложени.
Те се оказват прости. „Включи апарата, провери дали получава сигнал, след което го закрепи на скрито място, с помощта на магнитната конзола.“ Йегър му е изпратил два апарата за всеки случай.
И ето, сега Остин протяга ръка и залепва „хрътката“, дълбоко във вътрешната страна на подобната на гигантска лула, вентилационна тръба. След това отива при една спасителна лодка и по спускателната й конструкция слиза на главната палуба. Тук скрива второто устройство, като използва кухина в самата конструкция. Застанал на колене и длани, той се готви да стане, когато чува меко щракване и нещо твърдо опира в тила му.
32
— Започнал си да ставаш немарлив с годините, Кърт Остин. Това може да се окаже фатално някой път!
Твърдият допир изчезва. Остин се обръща и вижда синкавия белег на Петров да блести, под сребристата светлина на луната.
— Състарих се поне с десет години, когато опря това дуло в тила ми, Иван. Едно „здрасти“ би стигнало, за да привлечеш вниманието ми.
— Поддържам форма — отвръща Петров. — Не искам да губя качествата си.
— Повярвай ми, качествата ти са си напълно в ред. Кой те пусна в страната ми?
— За разлика от твоето противозаконно проникване в Русия, моето посещение тук е благословено от вашия Държавен департамент. В Съединените щати се намирам, в качеството си на представител на Сибирската агенция за растителна защита, а достъпът до сегашното мероприятие ми е осигурен от руското консулство.
— А мен как откри?
— Видях те да излизаш от голямата зала и те проследих в забранената зона. Лицето ти ме заблуди първоначално, признавам, но няма как да скриеш тези широки плещи и самонадеяна походка. Откъде открадна тази невероятна перука?
— Купих я на организирана от КГБ разпродажба на служебно имущество.
— Хич не бих се изненадал да се окаже вярно, както са тръгнали нещата. Мога ли да узная, с каква цел шариш на четири крака в тъмното?
— Падна ми контактната леща.
— Вярно? В личното ти дело не се споменава за контактни лещи.
Остин се усмихва и разказва на руснака за електронните „хрътки“. Иван остава силно впечатлен и моли да го държат в течение на събитията.
— Предлагам да продължим с обществените си изяви! — добавя той. — Повечето от охраната наблюдават гостите, но има и неколцина, които пазят останалата част от кораба.
Остин си дава сметка, че вече отдавна предизвиква късмета си. Двамата се връщат към светлината и музиката, като се възползват от всяка сянка и укритие по пътя. Срещат само един пазач, от когото се скриват зад масивен кнехт67. Миг по късно, вече се разхождат безгрижно по ярко осветената палуба.
Отлично изглеждащият в смокинг Петров пали американска пура и пита:
— Какви са плановете ти от тук нататък?
— Не си виждал монаха, нали?
— Предполагам, че Разов предпочита да държи Борис настрана от подобни обществени мероприятия. Той може да е на кораба, а може и да не е. Надали ще го видим.
— В такъв случай ще трябва да си поговоря с домакина.
— С Разов? Мислиш ли, че е разумно да си показваш козовете на негова територия?
— Може да го ядосам достатъчно, та да направи грешка.
— Не е благоразумно да си играе човек с ядосани отровни змии, но щом си решил… Аз пък ще се насладя на храната и пиенето, след като така или иначе съм дошъл.
— Сам ли си?
Петров взема чаша водка от таблата на преминаващ сервитьор и я гаврътва. Усмихва се и казва:
— Няма да съм много далеч, в случай че имаш нужда от мен.
Веселбата върви с пълен ход. По цялата палуба се шляят гости, с чинии и чаши в ръце. Казашкият оркестър е преминал от руска народна музика към американски рок. Петров потъва сред тълпата, като капка вода в пясък. Остин забелязва група хора, наобиколили Разов. Двата дългокраки песа вземат инициативата. Кучетата на Разов се откъсват от него и хукват с все сила към Остин. Както и първия път, те се изправят на задни лапи, опират предните в гърдите му и го близват по лицето.
67
Кнехт — масивна метална колона, с удебелен горен край, поставяна на корабни палуби или кейове за привързване на морски съдове към брега.