Нещо докосва коляното му. Хрътките се нуждаят от ласка и храна. Остин прибира оръжието и ги гали. С двете бели животни подире им, той и Завала се спускат надолу, за да се присъединят към отряда на Петров. Може пък той да изнамери отнякъде чиния наденички за новите му приятели.
37
Англия
Тридесет и шест часа по-късно, лорд Додсън се изправя внезапно в коженото си кресло, прогонва съня и оглежда познатата ламперия на кабинета си. Задрямал е с нова биография на адмирал Нелсън70. Започва да си мърмори недоволно. Старост — нерадост. Животът на адмирала е всичко друго, само не и скучен.
Събуден е от някакъв шум — не може да има съмнение. Но сега цари пълна тишина. Икономката Джена си е отишла преди малко. В къщата няма духове или поне той не знае за такива, макар понякога да се скърца и стене. Посяга към изстиналата лула в пепелника и обмисля възможността да я разпали. Любопитството му надделява. Той оставя лулата и книгата, става от креслото, отваря вратата и излиза в мекия полумрак.
Огромни светещи облаци прекосяват лицето на луната и на разни места през тях надничат звезди. Опитва с длан порива на вятъра. Не, звукът положително не е бил причинен от него. Връща се в къщата и застива при накъсания, скърцащ звук, който идва от кухнята. Да се е върнала Джена, без да му се обади? Невъзможно. Тя има да се грижи за болна сестра, а при нея семейството стои над всичко.
Додсън се връща тихо в кабинета и сваля ловната пушка от мястото й над камината. Намира с трепереща ръка кутия патрони в чекмеджето. Зарежда пушката и тръгва към кухнята.
Там свети. Погледът му веднага съзира счупеното стъкло на задната врата. Подът е посипан с прозрачни парченца. Може би събудилият го звук е от нечия непредпазлива стъпка върху натрошеното стъкло. Крадци. Доста нагла постъпка — да проникнеш с взлом в къща, в която има човек. Додсън приближава повредената врата, за да я разгледа по-добре. Докато се навежда, съзира в едно от здравите стъкла някакво отражение.
Обръща се бързо. От килера е излязъл с пистолет в ръка, някакъв мъж.
— Добър вечер, лорд Додсън — казва той. — Подайте ми тази пушка, ако обичате!
Додсън се псува наум, че не е погледнал най-напред в килера. Той навежда дулото и подава оръжието.
— Кой сте вие, по дяволите и какво търсите в моя дом?
— Казвам се Разов и съм законният притежател на един ценен предмет, който се намира във ваше владение.
— Изпаднали сте в дълбока заблуда — всичко в тази къща е моя собственост.
Устните на мъжа се разтеглят в сардонична усмивка.
— Чак пък всичко?
— Да, всичко!
Мъжът приближава.
— Хайде, лорд Додсън, не е прилично един английски джентълмен да бъде уличен в лъжа.
— По-добре си вървете, преди да съм извикал полицията.
— Нова лъжа. Прекъснах ви връзката, след като си поговорих с вашата икономка.
— Джена? Къде е тя?
— На безопасно място. Засега! Но ако не започнете да казвате истината, ще ми се наложи да я убия.
У Додсън не остава и капка съмнение в сериозните намерения на непознатия.
— Добре, кое е онова нещо, което тъй силно желаете?
— Мисля, че ви е известно — короната на Иван Грозни.
— И кое ви кара да мислите, че притежавам това нещо… тази руска, ако не се лъжа, корона?
— Не се опитвайте да поставяте на изпитание моето търпение! Като не я открих сред останалите съкровища на борда на „Одеска звезда“, аз направих онова, което би сторил всеки опитен ловец. Тръгнах назад във времето. Короната е била с царското семейство, когато е пристигнало в Одеса. Царицата обаче, е имала предчувствието, че няма да успеят да се измъкнат. Тя искала да е сигурна, че дори да загинат, короната ще намери своя път към някое безопасно място, където да дочака законен член на семейство Романови да предяви правата си над руския престол. И тя поверява безценното съкровище на един британски агент.
— Това ще да се е случило доста преди аз да се родя!
— Разбира се, но ние и двамата знаем, че този агент е бил на служба при вашия дядо.
Додсън се опитва да възрази, но разбира, че усилията му са наистина напразни — този мъж знае всичко.
— Тази корона не означава нищо за мен. Ако ви я предам, искам вашата дума, че ще освободите икономката ми. Тя няма и най-малка представа за всичко това.
70
Адмирал Нелсън — Хорейшио Висконт (1758–1805) разгромил армадата на Наполеон в битката при Трафалгар (1805).